Определение № 9179 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник областния управител на област София и от Областна администрация на област София, представлявана от Областния управител на област София. Оспорва се Определение № 20935/17.06.2025 г. постановено по административно дело № 3822/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, като се оспорват правните изводи на съда относно недопустимост на подадената жалба. Твърди се, че безспорно държавата и Областна администрация на област София имат правен интерес от оспорване на разрешението за строеж, тъй като строежът засяга поземлен имот с идентификатор 68134.1600.1175, който е държавна собственост. По изложени съображения, се иска отмяна на съдебното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответните страни Главен инженер на НАГ – Столична община и „Топлофикация София“ ЕАД чрез писмени отговори, изготвени от процесуални представител оспорват частната жалба и молят да бъде оставена без уважение, като се присъди и съответното юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. От името на „Стройсити“ ЕООД, „Пламан 07“ ЕООД и физическите лица, конституирани и участвали в първоинстанционното производство е подаден отговор от адвокат С. Атанасов и адвокат Н. Алексиева, в който са изложени доводи за законосъобразност на съдебното определение, с молба да бъде оставено в сила. Подадена е и втора частна жалба от държавата и от Областна администрация на област София насочена срещу Определение № 25633/28.07.2025 г., с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено основното определение, в частта за разноските, като Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Областна администрация на област София са осъдени да заплатят солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 100 лева, а в полза на „Стройсити“ ЕООД разноски в размер на 3600 лева. Основните оплаквания в частната жалба срещу това определение са свързани с прекомерност на присъдените разноски, поради което се иска неговата отмяна. В отговор на втората частна жалба са постъпили отговори от Топлофикация София“ ЕАД и от „Стройсити“ ЕООД, с които възразяват срещу доводите, изложени в нея и молят съдебното определение в частта за разноските да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частните жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество намира същите за частично основателни. Предмет на оспорване от страна на държавата и на Областна администрация на област София е Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-109/07.08.2024 г., издадено от Главен инженер на НАГ-СО, с което е разрешено на Столична община, „Топлофикация София“ ЕАД, „Стройсити“ ЕООД, “Пламан 07“ ЕООД и на още 31 физически лица, да извършат строително-монтажни работи съгласно одобрените проекти на 07.08.2024 г. за „Топлоснабдяване и абонатна станция на две жилищни сгради с преход в етажността с функция за общежитие и обществено обслужване, находящи с в УПИ IV-1919, кв. 4А, м. „Витоша ВЕЦ – Симеоново“, район „Студентски“, Столична община. Съдът е прекратил производството по делото, след като е приел, че оспорващите не се легитимират като собственици на имота, за който е разрешено изграждането на топлопровода, тъй като представените актове за държавна собственост касаят самостоятелни обекти в сграда, а не самия поземлен имот. Относно втория жалбоподател – Областна администрация на област София е изложил допълнителен мотив за недопустимост на жалбата му, приемайки, че не притежава легитимация за това, с оглед разпоредбите на чл. 31, ал. 2, във връзка с чл. 32, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Определението в частта, с която е прекратено производството по жалбата на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник – областния управител на област София е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място, тъй като се касае за нов строеж, съдът е следвало да подложи на изследване хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, според която с правен интерес да оспорят разрешението за строеж разполагат възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който е разрешено да се изгради строежа. Съдът е приел, че държавата се легитимира като собственик единствено на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.1600.1175 по КККР на гр. София, а не на самия имот, но не е съобразил обстоятелството, че след като е собственик на самостоятелни обекти в сграда, то се явява носител и на ограничени вещни права върху поземления имот. Тоест, в случай, че се установи, че трасето на разрешения строеж преминава през посочения имот, то държавата би имала правен интерес от оспорването на процесното разрешение за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ като носител на ограничени вещни права върху имота. Именно този въпрос е останал неизяснен по делото – дали разрешения за изграждане топлопровод преминава през поземлен имот с идентификатор 68134.1600.1175 по КККР на гр. София и ако преминава, през коя негова част, както и какъв е понастоящем неговия статут. Съдът е приел също така, че част от посочения имот, в който преминава топлопровода бил отреден за улица и съответно е станал общинска собственост, неясно въз основа на какви доказателства – този въпрос е останал неизяснен по съответния ред и с надлежните доказателствени средства. Въпреки, че по делото е имало искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с поставени въпроси, такава не е допусната и изслушана, а съдът е пристъпил към прекратяване на съдебното производство още в първото съдебно заседание по делото. Неизяснен е останал въпросът относно правния интерес на държавата да оспори разрешението за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като възприетите от съда фактически и правни изводи в тази насока не се подкрепят от конкретни доказателства и заключение на вещо лице, което е било необходимо да бъде изслушано. Освен това и преди да пристъпи към решаване на въпроса с допустимостта на подадената жалба, съдът е следвало да провери нейната редовност, което не е сторено съобразно изискванията на закона. Съгласно чл. 31, ал. 2 ГПК, по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като според чл. 32, т. 4 ГПК, представител по пълномощие на жалбоподателя в този случай може да бъде областния управител, упълномощен от министъра. Тоест, докато министърът може да представлява държавата по силата на изричната законова норма, то когато интересите на държавата се упражняват чрез подаване на жалба, подписана от областния управител, същият следва да разполага с пълномощно за това, издадено му от министъра. Такова пълномощно не е било представено с жалбата, поради което същата е следвало да бъде оставена без движение от съда за представянето му. Воден от горните мотиви, оспореното съдебно определение в частта, с която е прекратено производството по жалбата на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на съдържащите се в настоящия съдебен акт указания по прилагане и тълкуване на закона. Определението, в останалата му част, с която е прекратено производството по делото по жалбата, подадена от Областна администрация на област София, е постановено при правилно приложение на закона. Когато се касае за защита на имот – държавна собственост, с право на жалба разполага държавата, представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и ведомствата на които този имот е предоставен за управление. Видно от представените актове за държавна собственост Областна администрация на област София не е отразена като ведомство с предоставени вещни права върху имота, поради което не е надлежно легитимирана да оспори разрешението за строеж, дори и ако същото засяга имот - държавна собственост. Като е достигнал до същия правен извод, съдът е постановил правилно определение в тази част и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред настоящия съд, се дължат претендираните от ответните страни разноски, съобразно уважената и отхвърлената част на частната жалба, както следва: в полза на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и в полза на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Останалите ответни страни не претендират разноски. Втората частна жалба насочена срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК отново е частично основателна, с оглед изхода на основния спор. Разноски в полза на „Топлофикация София“ ЕАД за юрисконсултско възнаграждение се дължат, тъй като дружеството е било представлявано от юрисконсулт, но не в пълния присъден от съда размер, а в размер на 50 лева. Присъдените в полза на „Стройсити“ ЕООД разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева са действително извършени, но с оглед изхода на спора и предвид фактическата и правна сложност на спора, както и и обема на извършените процесуални действия на този етап, същите следва да бъдат редуцирани и намалени до размера от 1200 лева. В изложения по-горе смисъл, Определение № 25633/28.07.2025 г., с което Министерство на регионалното развитие и благоустройство и Областна администрация на област София са осъдени за разноски, следва да се отмени в частта, с която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е присъдена сума в размера над 50 лева, както и в частта, с която на „Стройсити“ ЕООД е присъдена сума в размера над 1200 лева, а в останалата част определението следва да остане в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение