Решение № 10659 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2015 г.

Решение № 10659 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Маринка Делчева Матева, от гр. Хасково, против решение № 414/5.03.2015 г. по адм. дело № 3188/2013 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Маринка Делчева Матева против Ревизионен акт /РА/ № 261301668/1.07.2013 г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, потвърден с Решение № 1005/24.09.2013 г. на Директора на Д "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително са й определени дължими суми за внасяне, за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., в размер на 605,95 лв., с прилежащи лихви - 442,66 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., в размер на 6 989,06 лв. с прилежащи лихви- 3 536,77 лв.; за 2008 г. в размер на 11583,89 лв. с прилежащи лихви - 5 093,63 лв., както и задължения за здравно-осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за 2006 - 2008 г., в общ размер на 2 564,48 лв., с прилежащи лихви - 1 399,95 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорения РА е законосъобразен и липсват основания за отмяната му. От подробния анализ на доказателствата е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, тъй като са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно, че е налице несъответствие между декларираните и/или получени доходи/приходи и имущественото/финансово състояние на ревизираното лице. Изразходените парични средства с недоказан произход за ревизираните периоди от страна на оспорващата са определени от органа по приходите като недекларирани доходи с неизвестен произход. Съдът е установил, че при извършване на ревизията е спазена процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, както и че ревизиращия орган е определил данъчната основа за облагане на годишна база, при съблюдаване и анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е кредитирал констатациите в РА, поради необорването им от страна на оспорващия, по презумпция от чл. 124, ал. 2 ДОПК. Подробно е отговорил на всички оплаквания, направени с жалбата, основавайки се на събраните доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По този начин е формирал крайни извод за законосъобразно установяване на дължимите данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) - за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ - за 2007 и 2008 г., както и дължимостта на допълнително начислените с РА задължения за здравно-осигурителни вноски за 2006-2008 г., на основание чл. 124а от ДОПК /нов Д. в. бр. 14/2011 г./. Решението е частично правилно. То е правилно в частта на начисления с РА данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) - за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - за 2007 и 2008 г., ведно с лихвите върху тях. В тази част правните изводи на съда са правилни, в съответствие със събраните и анализирани от съда доказателства. Обосновани са изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за облагане доходите на Маринка Матева по аналогия - по реда на чл. 122, ал. 1 и 2 от ДОПК. Паричните потоци, представляващи приходи и разходи за ревизираните години са определени правилно, като е взето предвид, че по-голяма част от тях представляват съпружеска имуществена общност, при което частта на Матева е редуцирана до 1/2 от тях. Тъй като ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, правилно съдът на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК и е приел, че констатациите в РА не са оборени от оспорващия. Обосновани са и изводите на съда по отношение формиране на данъчната основа за облагане на ревизираното лице, на годишна база и при изследване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ето защо неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на мотиви. Видно от обжалваното решение съдът е изложил мотиви, както по фактите, така и по правото, съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Освен това съдът е дал отговор и на всички оплаквания, наведени в жалбата срещу РА, относно приетото нулево начално салдо към 2006 г., невключване в приходната част на паричните потоци пенсията на Матева и за неустановен произход на паричните средства, в резултат на получени заемни средства по представени разписки и декларации, поради което оплакването е неоснователно. Такова е и оплакването за незаконосъобразност на решението, в частта му за дължимите данъци за 2006 г. и 2007 г., поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 171 от ДОПК. Това оплакване се прави за първи път пред настоящата инстанция, но доколкото касае правилното приложение на материалния закон, следва да бъде обсъдено. По отношение на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ - за 2007 г., не е налице изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Касае се за публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, които са годишни и се плащат през годината следваща годината за която са реализирани, т. е данъка за 2006 г. е дължим 2007 г., а данъка за 2007 г. е дължим през 2008 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 г. давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За случая давността за вземанията за 2006 г. започва да тече от 1.01.2008 г. и изтича на 1.01.2013 г., а за вземанията за 2007 г. изтича на 1.01.2014 г. В този срок, преди изтичане на давността, със заповед за възлагане на ревизия от 14.12.2012 г. /на стр. 240 от делото/ е образувано процесното ревизионно производство, с което се спира течението на давността. Неоснователно е и последното оплакване за допуснати нарушения в административното производство, които съдът неправилно не е установил, относно твърдението за получени парични суми от продажба предприятието на съпруга на касаторката-ЕТ "Матев" на "Матев" ООД., съгласно договор от 11.01.2000 г. и анекс към него от същата година за 90 000 лв., получени на части от този съпруг-Паско Райчев Матев. Това оплакване касае приходи на семейството към 2000-01 г., които са далеч преди ревизираната 2006 г. Органът по приходите и съдът са изследвали този минал период и правилно са обосновали изводи, че липсват доказателства за наличността на тези и други получени за това време средства, начин на съхранение, банкови спестявания и пр. до 1.1.2006 г., за да бъдат кредитирани като налични такива към началото на ревизията. Предвид изложеното, в частта на начисления данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) - за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ - за 2007 и 2008 г., ведно с прилежащите лихви, обжалваното решение е правилно и както такова следва да се остави в сила. В останалата част, по отношение начислените вноски за ЗО за 2006-2008 г., ведно с лихвите, обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В тази част съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, която е неприложима. Съгласно чл. 124а ДОПК разпоредбите на чл. 122- чл. 124 ДОПК се прилагат и за установяване на ЗОВ. Нормата на чл. 122 ДОПК е материалноправна, тъй като цели установяването на размер на данъчната основа за облагане на данъчнозадълженото лице и сочи основанията и предпоставките за прилагане специалния ред за установяване на тази основа. Върху така определената данъчна основа се определя и размера на дължимия данък, съобразно приложимия материален закон за налагането му. Поради това разпоредбата на чл. 124а ДОПК, макар и процесуална, въздейства и върху материалноправните разпоредби за дължимост на съответния данък и неговия размер, поради което прилагането й с обратна сила спрямо такива материалноправни разпоредби е недопустимо. Като неправилно в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорения РА в тази част по отношене начислените вноски за ЗО за 2006-2008 г. в размер на 2 564,48 лв., ведно с лихви в размер на 1 399,95 лв., потвърден с решение на директора на Д "ОДОП"-Пловдив при ЦУ на НАП, бъде отменен, като незаконосъобразен. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение