Определение № 112 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2021 г.
ВКСIV гражданско отделение12.04.2021 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 25191420/23.12.2020 г., подадена от Н. Н. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение от 27.09.2017 г. по гр.д.№ 7511/2016 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 7385/27.11.2018 г. по в.гр.д.№ 15635/2017 г. на Софийски градски съд и недопуснато до касационно обжалване с решение № 596/22.07.2019 г. по гр.д.№ 690/2019 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, разноски в производството в размер на 50 (петдесет) лева. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.307, ал.1 ГПК. С молба вх. № 25191420/23.12.2020 г., Н. Н. А. е поискал на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение от 27.09.2017 г. по гр.д.№ 7511/2016 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 7385/27.11.2018 г. по в.гр.д.№ 15635/2017 г. на Софийски градски съд и недопуснато до касационно обжалване с решение № 596 от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 680/2019 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е отхвърлен предявения иск по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. на молителя против Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В молбата се твърди, че има ново обстоятелство, което не му е било известно при решаване на делото - решение № 1789/03.02.20 г. по а.д.№ 8035/19 г. на ВАС, което счита, че е от съществено значение за изхода на приключилия спор. От Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрисконсулт М. В., е подаден писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на молбата за отмяна и искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение на ГДИН. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че молбата за отмяна е процесуално недопустима поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новото обстоятелство трябва да е съществувало преди постановяване на решението, за да бъде взето предвид от съда и да е от съществено значение за изхода на делото, т.е. фактите от значение за спорното право или правоотношение да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но да не са били взети предвид. В посочените случаи, влязлото в законна сила съдебно решение ще е неправилно, тъй като няма да отразява обективно релевантните за спора обстоятелства към датата на приключване на съдебното дирене, с оглед на което е наложително пререшаването на правния спор, за което е предвиден реда за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. В случая се твърди ново обстоятелство, но всъщност молителят се позовава на документ, който е съставен след приключване на делото с влязлото в сила решение на 22.07.2019 г., съгласно чл.296, т.3 ГПК, чиято отмяна се иска с настоящата молба. Ето защо, не може да се приеме, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно дадените указания в т.10 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са в хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Когато молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение