Определение № 8933 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. М. М. против определение № 5885/11.05.2026г., постановено по адм. д. № 919/2026., по описа на Административен съд Варна, с което е върната исковата му молба, подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че съдът е извършил неправилна преценка и квалификация на изложените в исковата молба доводи и искания. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е подадена при спазване на предпоставки и липса на процесуални пречки за нейната допустимост. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Варна е върнал като недопустима исковата молба на Р. М., подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, с която се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, произтичащи от бездействе във връзка със забавена регистрация на автомобил. От правна страна административният съд е приел, въз основа на дисковата молба и адените уточнения, че обезщетението се претендира от мълчалив отказ за извършване на регистрация на МПС и издаване на свидетелство за това, считайки, че правната квалификация на този отказ, който ищецът счита за фактическо бездействие, не го обвързва. По тези съображения и тъй като мълчаливият отказ не е обжалван, съдът е счел, че не е налице особената абсолютна процесуална предпоставка на чл. 204, ал.1 АПК и е прекратил производството. Определението е правилно като краен резултат. Исковата молба е била нередовна, като от изложените в нея обстоятелства и искания не става ясно нито от къде следва надлежната процесуална легитимация на ответника, нито какъв е видът, механизмът на причиняване и размерът на твърдяните имуществени вреди. Регистрацията на МПС е административна услуга, която се извършва на основание чл. 140 и чл.141 от Закона за движение по пътищата, а редът за предоставяне на услугата е предвиден в Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, към която препраща чл. 140, ал. 2 ЗДвП. Съласно чл.141 за всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2 от Закона. Мълчанието на органа за извършване на регистрация и издаване на свидетелство за регистрация на основание чл. 58, ал.1 АПК вр. чл. §1,т.2, б“а“ ДР на Закона за администрацията принципно представлява мълчалив отказ. В случая обаче от данните в исковата молба и преписката може да се направи извод, че от момента на подаване на първото искане за регистрация до 13.03.2025г. автомобилът е иззет въз основа на постановление на РП Варна по образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345а, ал.1 НК, поради подмяна елемент, върху който е следвало да бъде набит номера на рамата. Впоследствие, след връщане на автомобила и по подавани нови искания, по твърдения на ищеца автомобилът все пак е бил регистриран, тоест административна услуга е извършена и е издадено съответното свидетелство, въпреки че няма данни досъдебното производство да е прекратено. При тези твърдения в исковата молба, както и дадените уточнения след двукратно оставяне на исковата молба без движение, за което ищецът е бил надлежно уведомен, е налице неяснота и разминаване между ангажираните от него твърдения и формулираните искания и тяхното основание. Тази неяснота не позволява да се направи извод за редовност на исковата молба както по отношение на това кое лице е процесуално легитимирано да отговаря по нея /предвид данните,че автомобилът е иззет по образувано наказателно производство, а не по решение на администрацията/, така и по отношение на причината за настъпване на вредите, периода на тяхното претърпяване и вида, размера и механизма на настъпване на имуществените вреди. Поради това крайният извод за наличие на основание за връщане на исковата молба е правилен. По изложените съображения не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение