Определение № 4651 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8814/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а АПК. Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Бургас, чрез юрк. Т. Желязкова за изменение на решение № 1972/19.02.2026 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 8814/2025 г. в частта за разноските, определени за първата инстанция. В молбата е посочено, че при отмяна на първоинстанционното съдебно решение, изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски за сумата над 791.41 лева, касационната инстанция не е съобразила, че определение № 1186/07.08.2025 г. на Административен съд – Ямбол по адм. дело № 71/2025 г. не е обжалвано и е влязло в сила. Според молителя, ако това определение бе обжалвано, то действително размера на разноските, дължими на администрацията за първата инстанция, е 791.41 лева, така както е постановил и Върховният административен съд. Но в случая определението не е обжалвано, поради което независимо от изхода на спора, присъдените по реда на чл. 248 ГПК разноски за съдебно -счетоводна експертиза в размер на 400 лева, са дължими. Поради това, според молителя, касационната инстанция е следвало да измени само размера на юрисконсултското възнаграждение, присъдено с обжалваното съдебно решение, което съобразно потвърдения размер на задължението е в размер на 526.84 лева и да остави в сила присъдените разноски в размер на 926.84 лева като отмени решението за разликата над тази сума до пълния присъден размер на разноските от 1 196.54 лева. Искането е за изменение на касационното решение по реда на чл. 176а във връзка с чл. 228 АПК в частта за разноските за първата инстанция, като се осъди ревизираното лице да заплати на НАП разноски за първата инстанция за разликата над 791.41 лева до 926.84 лева. Ответникът по молбата – К. С., чрез адвокат С. Енчева оспорва молбата с правното основание чл. 176а АПК, като недопустима и неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 21.04.2026 г. Върховният административен съд, първо отделение, за да произнесе взе предвид следното: Молбата с правно основание чл. 176а, ал.1 АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения от закона 1-месечен срок от постановяване на решението и представен на списък на разноските по чл. 80 ГПК в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 1972/19.02.2026 г. постановено по адм. дело № 8814/2025 г. Върховният административен съд, първо отделение е отменил частично решение № 1122/23.07.2025 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 71/2025 г., изменено в частта за разноските с определение № 1186/07.08.2025 г. на Административен съд - Ямбол по адм. дело № 71/2025 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на К. С., от гр. Ямбол против ревизионен акт № Р-02002824001694-091-001/07.08.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 129/29.11.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Бургас относно установените задължения за ДДС за разликата над 2 490.67 лева до 3 765.67 лева или 1 275.00 лева и съответните лихви за разликата над 793.49 лева до 1 199.68 лева или 406.19 лева, както и в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски за сумата над 791.41 лева и е решил спора по същество като е отменил ревизионен акт № Р-02002824001694-091-001/07.08.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 129/29.11.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Бургас в частта, в която на К. С., от гр. Ямбол в качеството й на наследник на Г. К. П. с ЕТ "Нора-ГКП-Г. Панайотов" са установени задължения за ДДС в размер на 1 275.00 лева или за разликата над 2 490.67 лева до 3 765.67 лева и съответните лихви в размер на 406.19 лева или за разликата над 793.49 лева до 1 199.68 лева. В останалата част първоинстанционното решение № 1122/23.07.2025 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 71/2025 г., изменено в частта за разноските с определение № 1186/07.08.2025 г. на Административен съд - Ямбол по адм. дело № 71/2025 г., е оставено в сила. Искането на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. Бургас е за изменение на решението в частта на определените разноски за първата инстанция в размер на 791.41 лева и е основано на обстоятелството, че първоинстанционното решение е изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение, което не е обжалвано. Поради това молителят счита, че разноските, с които решението е изменено, в случая 440 лева присъдени разноски за вещо лице, не са предмет на касационното производство. Това становище е в противоречие с характера на определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските. Този съдебен акт, макар и да подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, няма самостоятелен характер. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (В същия смисъл определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС; определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., ІІ г. о. на ВКС; определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г., І г. о. на ВКС). Когато първоинстанционното решение е обжалвано, то не влиза в сила в частта за разноските и ако бъде отменено изцяло или частично, отговорността за разноските и за двете инстанции се определя от горната инстанция. (арг. от определение № 337 от 19.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г., IV г. о., ГК) Това важи и за случаите, в които първоинстанционното решение е изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, респ. чл. 176а АПК (в сила от 05.08.2025 г.) от съда, който го е постановил и определението не е обжалвано от страните. Принципът, установен в чл. 161 ДОПК е, че разноските се определят с оглед на крайния изход от спора, предмет на делото. Съгласно чл. 81 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Поради това в производството по чл.208 сл. АПК когато касационната инстанция се произнесе с решението си по съществото на материалноправния спор и промени резултата по делото спрямо постановения с първоинстанционното решение резултат, тя следва да се произнесе по всички своевременно направени от страните претенции за разноски и пред двете съдебни инстанции. В случая определението, с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските не е обжалвано отделно от решението. Обжалвано е първоинстанционното решение изцяло, в това число и в частта за разноските. Поради това и касационната инстанция е приела, че предмет на обжалване е първоинстанционното съдебно решение, изменено в частта за разноските и е постановила частична отмяна на решение № 1122/23.07.2025 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 71/2025 г., изменено в частта за разноските с определение № 1186/07.08.2025 г. на Административен съд - Ямбол по адм. дело № 71/2025 г., включително и в частта на определените за първата инстанция разноски за сумата над 791.41 лева. По този начин и в съответствие с чл. 81 ГПК и чл. 161 ДОПК разноските са определени с оглед на крайния изход от спора съгласно решението на касационната инстанция, с което спорът е решен по същество като ревизионният акт е отменен частично. По изложените съображения, молбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Бургас за изменение на решението в частта на определените разноски за първоинстанционното производство, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,