Решение № 769 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение № 20215 от 12.06.2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ), по адм. дело № 10253/2024 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 2594/04.09.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1 вр. чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 68з и чл. 68и, т. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е забранено на „Виваком България“ ЕАД (Виваком) да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 63, пр. 4 (злоупотреба с влияние) вр. чл. 68и, т. 4 ЗЗП, а именно – за предсрочното прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя да изисква заплащане на повече от една неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по-висок размер от уговорения максимален праг на неустойката, който е трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи, че обосновано в издадената заповед се приема, че операторът прилага нелоялна агресивна търговска практика, тъй като не спазва клаузата за неустойка, включена в потребителските договори, като в нарушение на същата начислява и изисква от потребителите по-висок от уговорения размер на неустойката, което се доказва безспорно от представените писмени доказателства. Сочи, че в клаузата за неустойка се съдържа изричен текст, че „когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка”, който обаче не е съобразен от Виваком и в нарушение на същия, дружеството начислява и изисква от абонати – физически лица, освен неустойка, равна на оставащите до на края на срока, но не повече от трикратния размер месечни абонаменти за услугите за срочен абонамент, но и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. Касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не се изисква от потребителите допълнителна неустойка, а единствено връщане на част от получените отстъпки (което не може да се приеме за неустойка). Сочи, че направеното от съда тълкуване е неправилно, доколкото приложената ПАМ има и превантивен характер. Счита, че съдът не е извършил пълна, всеобхватна и изчерпателна правна оценка на събраните по делото доказателства, което е довело и до необоснованост на съдебното решение. Иска от съда да отмени съдебното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта на председателя на КЗП. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна адвокатско, респективно юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Виваком България“ ЕАД в писмен отговор и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е установил следните факти: По повод постъпващи жалби срещу „Виваком България“ ЕАД във връзка с размера на начисляваните от оператора неустойки за предсрочното прекратяване на потребителски договори за електронни съобщителни услуги, КЗП е образувала производство по разглеждане на случая. За целите на производството въз основа на анализ на постъпилите оплаквания е идентифициран като основен потребителски проблем това, че заедно с уговорената максимална неустойка дружеството изисква от абонатите да заплатят и допълнителни неустойки за предоставени отстъпки от цени на планове и/или на крайни устройства. Установено е, че при предсрочното прекратяване на договора, освен неустойката в размер на три стандартни такси, операторът допълнително изисква и връщане на предоставени отстъпки от цените на месечните такси, както и на предоставени отстъпки от цените на крайни устройства (в случаите, когато потребителят е закупил на преференциална цена и крайно устройство). С решение по Протокол № 36/16.10.2014 г. на КЗП е прието, че клаузата „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „Виваком България“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на „Виваком България“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора“ не е неравноправна клауза. В Докладна записка рег. № Ц-03-1058/02.09.2024 г. на главния директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП се посочва, че по дела между потребители и мобилни оператори, се приема, че практиката, съгласно която начисляваните от оператора допълнителни неустойки за отстъпки въз основа на предвиденото в клаузата задължение за възстановяване част от стойността на отстъпките от цени на абонаментни планове и/или крайни устройства, накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), поради което се явяват нищожни. Поради това, независимо от приетото в Протокол № 36/16.10.2014 г. решение на КЗП, Главна дирекция (ГД) „Контрол на пазара“ е счела актуалните редакции на неустоечните клаузи за неравноправни по смисъла на ЗЗП и е предложила преразглеждането им. На 04.09.2024 г. е издадена оспорената в првоинстанционното производство Заповед № 2594/04.09.2024 г. на председателя КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 вр. чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 68з и чл. 68и, т. 4 от ЗЗП е забранено на Виваком да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 63, пр. 4 (злоупотреба с влияние) вр. чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, а именно – за предсрочното прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя да изисква заплащане на повече от една неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по-висок размер от уговорения максимален праг на неустойката, който е трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В заповедта е посочено, че въз основа на прочита на неустоечната клауза, средният български потребител счита, че за предсрочно прекратяване на договора дължи единствено предвидената в договора максимална неустойка, равняваща се на трикратния размер на месечната такса за всеки от предсрочно прекратените по договора абонаменти по нейната стандартна цена, без отстъпки. Акцентира се върху обстоятелството, че КЗП е одобрила текста на горепосочената неустоечна клауза с ясното съзнание, че освен трикратния размер на месечните абонаменти по техните стандартни размери без отстъпки, операторът няма право въз основа на клаузата да начислява и изисква каквито и да било други неустойки от абонатите, които са потребители по смисъла на ЗЗП. Обратното, според административния орган, представлява нелоялна търговска практика, която следва да се забрани. В мотивите на заповедта се отбелязва, че жалбоподателят злоупотребява с влияние като с начисляването на допълнителни неустойки налага на потребителя извъндоговорни пречки, когато последният желае да упражни правата си по договора, вкл. правото да го прекрати предсрочно. С Писмо изх. № Ц-03-8863/12.09.2024 г. до изпълнителния директор на „Виваком България“ ЕАД, главният директор на ГД „Контрол на пазара“ е уведомил дружеството за приетата с решение по т. 12 от Протокол № 26/04.09.2024 г. на КЗП за неравноправна клауза в договорите на дружеството, изискваща освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът да дължи на „Виваком България“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. Посочено, че в клаузата не е записана методика за изчисляване на отстъпките и предвид конкретното нейно съдържание, позволява да се претендират отстъпките до края на срока на договора, без реално предоставяне на съответната услуга от мобилния оператор. Поради това в 14-дневен срок на „Виваком България“ ЕАД е дадена възможност да предприеме действия по отстраняване на същата от съдържанието на всички предлагани от оператора договори и общи условия, приложими за физически лица – потребители по смисъла на ЗЗП. С Писмо вх. № Ц-03-8863/18.11.2024 г. „Виваком България“ ЕАД е предложило промяна на клаузата, която е разгледана на заседание на КЗП и с решение по т. 1.2 от Протокол № 42/27.11.2024 г. тази промяна е приета и е счетена за законосъобразна. Новата редакция на клаузата гласи, че „когато с оглед срока на споразумението, абонатът е ползвал отстъпки от абонаментните планове и/или от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), абонатът дължи връщане на част от стойността на получените до предсрочното прекратяване отстъпки, съответстваща на съотношението между оставащия и уговорения минимален срок на договора. Дължима за връщане част от получените отстъпки се изчислява като тяхната обща стойност се умножи по коефициент, определен по следната формула: „К=Со/См“, където „К“ е коефициентът, по който се умножава общата стойност на получените до прекратяването отстъпки, „Со“ е оставащият срок на договора в дни, а „См“ е уговореният срок на договора в дни.“ Въз основа на така установените факти, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Според съда, начисляването на допълнителни вземания в своя полза за част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на закупените устройства от страна на оператора не представлява неустойка. Тези отстъпки са били предоставени на потребителя с презумпцията, че последният ще спази своя ангажимент за срока на договора, поради което му се предоставят и по-добри условия от стандартните цени на планове и устройства. Когато потребителят не спази срока на договора и го прекрати предсрочно, то част от тези отстъпки се явяват недължимо получени. В случая с прекратяването на договора отпада правното основание, на което потребителят е получил отстъпка за съответния тарифен план или устройство, тъй като тези отстъпки са му били предоставени с оглед сключването на договор за съответен срок. Възстановяването на част от неоснователно получените отстъпки за услуги и устройства се дължи и с оглед избягването на неоснователното обогатяване на едната от страните за сметка на другата. Ето защо съдът не приема твърдението, че въвеждането на това задължение към потребителя при предсрочното прекратяване на договора по негова инициатива не почива на валидно правно основание. Според съда тази търговска практика не противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност у търговеца, тъй като същата е въведена не с цел увреда интересите на потребителя, а с цел препятстване възникването на порочни практики, при които се сключват срочни договори от абонатите единствено с цел възползване от съответните отстъпки на закупените устройства, с намерение впоследствие договорът да бъде прекратен предсрочно. На следващо място съдът е приел, че решението на КЗП по т. 1.2 от протокол № 42/27.11.2024 г., с което е приета новата редакция на процесната неустоечна клауза, потвърждава извода за липса на нелоялна търговска практика, доколкото с новата редакция единствено се посочва конкретният начин за изчисление на дължимите суми за възстановяване. Обстоятелството, че административният орган е приел новата редакция на неустоечната клауза, също идва да покаже за липсата на нелоялна агресивна търговска практика. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът и установил всички факти и обстоятелства по делото, обсъдил е всички доказателства, които са от значение за правилното решаване на настоящия правен спор, взел е под внимание и е отговорил на всички доводи и възражения на страните по делото. Настоящата инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Относно съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. В ал. 4 на чл. 68г ЗЗП е предвидено, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. От цитираните по-горе правни норми следва, че основният фактически състав на нелоялната търговска практика изисква кумулативното наличие на три елемента: на първо място да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; на второ място тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и на трето място прилаганата търговска практика да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. „Търговска практика“ по смисъла на § 13, т. 23 ДР ЗЗП е „всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите“. По делото не е спорно, че Виваком е "Търговец" по см. на § 13, т.13 ДР ЗЗП, съгласно която разпоредба търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. "Добросъвестност и професионална компетентност", по смисъла на § 13, т. 28 ДР ЗЗП, е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца, а "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика (§ 13, т.25 ДР ЗЗП). "Търговско решение" по смисъла на § 13, т. 31 ДР ЗЗП е всяко решение, взето от потребител за това, дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. А според чл. 68з ЗЗП търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Разпоредбата на чл.68и т.4 ЗЗП предвижда, че при извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена на основание чл. 68з,пр.4 във връзка с чл.68и, т.4 ЗЗП. Видно от доказателствата по делото първоначалната редакция на неустоечната клауза е гласяла: „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „Виваком България“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на „Виваком България“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.“ Променената клауза, която е одобрена от КЗП, гласи следното „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „Виваком България“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Когато с оглед срока на споразумението, абонатът е ползвал отстъпки от абонаментните планове и/или от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), абонатът дължи връщане на част от стойността на получените до предсрочното прекратяване отстъпки, съответстваща на съотношението между оставащия и уговорения минимален срок на договора. Дължима за връщане част от получените отстъпки се изчислява като тяхната обща стойност се умножи по коефициент, определен по следната формула: „К=Со/См“, където „К“ е коефициентът, по който се умножава общата стойност на получените до прекратяването отстъпки, „Со“ е оставащият срок на договора в дни, а „См“ е уговореният срок на договора в дни.“ Анализът на двете редакции води до извод, че съдържанието и смисълът на двете клаузи е един и същ. Първата клауза е по-неясна относно конкретният начин на изчисление на дължимата сума за възстановяване, докато втората редакция уточнява, пояснява и посочва конкретният начин за изчисление на дължимата за възстановяване сума за ползвани отстъпки. Новата редакция не променя съдържанието на старата, а само конкретизира начина на изчисление на дължимата за възстановяване сума и посочва конкретната формула, по която се извършва това изчисление. От доказателствата по делото се установява, че и преди промяната на неустоечната клауза сумите за възстановяване за ползвани отстъпки от потребителите при предсрочно прекратяване на договора по тяхна вина, са се изчислявали по същия начин и по подобна формула. Просто начинът на изчисление и конкретната формула не са били описани в клаузата и самата клауза е била по-неясно формулирана. Липсата на достатъчно информация при изчисляването на дължимата за възстановяване сума (при старата редакция на неустоечната клауза) обаче не може да се приеме за агресивна търговска практика, тъй като не осъществява състава на чл. 68з, пр .4 във връзка с чл. 68и, т. 4 ЗЗП. След като КЗП приема и одобрява новата редакция на неустоечната клауза, и следователно приема, че новата клауза е в съответствие с принципа за „Добросъвестност и професионална компетентност“, и не е агресивна търговска практика, то следва да се приеме, че и старата редакция на същата клауза (която е в същия смисъл и със същото съдържание, но по-неясно формулирана) съответства на принципа за „Добросъвестност и професионална компетентност“ и следователно не е нелоялна търговска практика. От изложеното следва, че от страна на дружеството Виваком, не е осъществявана “нелоялна агресивна търговска практика” по отношение на физическите лица – абонати, които са поискали предсрочно прекратяване на договорите си с дружеството. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на приложената със Заповед № 2594 от 04.09.2024 г. на председателя на КЗП принудителна административна мярка, е правилен. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, с оглед на което обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски се явява основателно, с оглед на следва да му бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя на 200 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение