Определение № 240 от 28.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 688/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДМ - Христови“ ООД със седалище в [населено място] срещу разпореждане № 2601178 от 10.02.2021 г. по в. т. д. № 91/2020 г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането на „ДМ - Христови“ ООД за издаване на изпълнителен лист срещу Н. Т. Т. за суми, присъдени с постановеното по делото невлязло в сила осъдително въззивно решение № 260065 от 26.10.2020 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска то да бъде отменено и да бъде уважено искането за издаване на изпълнителен лист. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С решение № 112 от 18.04.2018 г. по т. д. № 122/2018 г. на Апелативен съд - Варна е потвърдил решение по т. д. № 230/2017 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която Н. Т. Т. е осъден да заплати на „ДМ - Христови“ ООД на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД сумата 17 985.78 лв., ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното плащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 169.87 лв., и след отмяна на решението в отхвърлителната му част е осъдил Н. Т. Т. да заплати на „ДМ - Христови“ ООД още 9 912-.22 лв. - главница, ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното плащане, и сума в размер на разликата над 169.87 лв. до 248.48 лв. - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. По искане на дружеството - ищец въззивният съд е издал изпълнителен лист за сумите, присъдени с потвърдената осъдителна част на първоинстанционното решение - 17 985.78 лв., ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното плащане, и 169.87 лв. - обезщетение за забава за периода 20.01.2017 г. - 22.02.2017 г., както и за сумите, присъдени с въззивното решение - 9 912.22 лв., ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното плащане, и разликата над сумата 169.87 лв. до сумата 248.88 лв. - обезщетение за забава /общо 27 898 лв. - главница, и 248.48 лв. - обезщетение за забава/. Решението на Апелативен съд - Варна е обжалвано с касационна жалба от ответника и е обезсилено с решение № 179 от 06.02.2020 г. по т. д. № 2211/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., като делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото Апелативен съд - Варна е постановил решение № 260065 от 26.10.2020 г. по в. т. д. № 91/2020 г., с което е потвърдил решението по т. д. № 230/2017 г. на Окръжен съд - Варна в частта за уважаване на предявените от „ДМ - Христови“ ООД против Н. Т. Т. искове до размер на сумите 17 985.78 лв. и 169.87 лв. и след частична отмяна на решението е осъдил Н. Т. Т. да заплати на „ДМ Христови“ ООД разликата над присъдените от първоинстанционния съд 17 985.78 лв. и 169.87 лв. до преценените като дължими 22 388.29 лв. и 211.45 лв. /при променена правна квалификация на главния иск чл.284, ал.2 ЗЗД/. След постановяване на въззивното решение дружеството - ищец е депозирало молба, с която е поискало да му бъде издаден изпълнителен лист срещу ответника „за разликата на присъдените с решението суми, а именно за разликата от присъдените 17 985.78 лв. до 22 388.29 лв., ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и за разликата от 169.87 лв. до 211.45 лв., съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 20.01.2017 г. - до завеждане на иска на осн. чл.86 ЗЗД“. В молбата е посочено, че във връзка с издадения въз основа на предходното въззивно решение изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1121/2018 г. по описа на ЧСИ Хр. Г., без да се твърди, че делото е прекратено и/или че изпълнителният лист е обезсилен. С обжалваното разпореждане от 10.02.2021 г. съдията - докладчик от Апелативен съд - Варна е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, след като е приел, че молителят - ищец разполага вече с изпълнителен лист за присъдените с първоначалното въззивно решение вземания, частично съвпадащи с посочените в молбата по чл.405 ГПК, и няма основание за повторно издаване на изпълнителен лист за същите суми. Въззивният съд е изложил съображения, че по силата на чл.432, ал.1, т.4 ГПК образуваното по повод на издадения по-рано изпълнителен лист производство за принудително изпълнение се спира и доколкото производството пред ВКС не е приключило с окончателен акт по съществото на спора, правната валидност на изпълнителния лист не е дерогирана. Разпореждането, с което е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, е правилно. Осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение преди влизането им в сила - чл.404, ал.1, т.1 ГПК, и въз основа на тях съдът издава изпълнителен лист по молба на страната, в чиято полза е постановено решението. В случай, че решението бъде отменено или обезсилено по реда на инстанционния контрол и делото бъде върнато за повторно разглеждане, образуваното по повод на издадения изпълнителен лист изпълнително производство се спира по изрично разпореждане на чл.432, ал.1, т.4 ГПК. Процесуалният закон не предвижда за посочената хипотеза обезсилване на издадения изпълнителен лист, поради което той запазва своята правна сила до окончателното приключване на спора относно изпълняемото право с влязъл в сила съдебен акт. В зависимост от крайния изход на спора изпълнителното производство се възобновява с цел провеждане на принудителото изпълнение в очертаните от изпълнителния лист предели или изпълнителният лист се обезсилва и изпълнителното производство се прекратява. В съответствие с чл.404, ал.1, т.1 вр. чл.405, ал.1 ГПК частният жалбоподател е упражнил правото си да поиска издаване на изпълнителен лист за сумите, които са му присъдени с невлязлото в сила осъдително въззивно решение по т. д. № 122/2018 г. на Апелативен съд - Варна. Въззивният съд е уважил искането и е издал изпълнителен лист общо за сумите 27 898 лв. - главница, ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното плащане, и 248.48 лв. - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Във връзка с изпълнителния лист е образувано изпълнително дело, за което няма данни да е прекратено или изпълнителният лист да е обезсилен след обезсилването на първото въззивно решение и връщането на делото за повторно разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Варна. Постановеното при повторното разглеждане въззивно осъдително решение, с което са уважени исковете на дружеството - частен жалбоподател до размер общо на сумите 22 388.29 лв. и 211.45 лв., формално съставлява изпълнително основание по чл.404, ал.1, т.1 ГПК, но след като жалбоподателят вече разполага с изпълнителен лист за същите вземания, който е послужил като повод за започване на производство за принудително изпълнение и не е обезсилен, издаването на втори изпълнителен лист за вземанията е в разрез с разпоредбите на процесуалния закон. Като е достигнал до аналогичен извод и е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, съдията - докладчик от Апелативен съд - Варна е постановил законосъобразно разпореждане. Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод, че с отказа да издаде изпълнителен лист въззивният съд е възпрепятствал частния жалбоподател да се ползва от изпълняемото си право и да събере от длъжника разликата по осъдителния диспозитив на решението по в. т. д. № 91/2020 г. над сумата, за която разполага с изпълнителен лист по обезсиленото от ВКС решение по в. т. д. № 112/2018 г. Присъдените с обезсиленото въззивно решение суми, за които е издаден изпълнителен лист и е предприето принудително изпълнение, са в по-висок размер от сумите, присъдени с постановеното при повторното разглеждане на делото въззивно решение, и с оглед на това законосъобразният отказ на въззивния съд да издаде нов изпълнителен лист по никакъв начин не препятства реализирането на претендираното изпълняемо право в случай на евентуално влизане в сила на решението по в. т. д. № 91/2020 г. По изложените съображения обжалваното разпореждане по в. т. д. № 91/2020 г. на Апелативен съд - Варна следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,