Определение № 50223 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2022 г.

Подадена е молба от 19.04.2023 г. от В. П. Г., с която се иска да бъде освободено внесеното от нея по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на сумата от 1000 лв. – за спиране изпълнението на въззивно решение № 1723/18.11.2021 г. по в.гр.д. №2095/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което е определен режима на лични контакти между П. Я. и Я. Я. /баба и дядо/ и детето П. П. С., на основание чл.128 СК. Поддържа, че с определение № 50025 от 17.01.2023 г. по гр.д. № 1536/2022 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, поради което моли внесената от нея сума в размер на 1 000 лв. да й бъде върната като се преведе по посочената в молбата банкова сметка. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима и е основателна. С определение от 10.02.2022 г. по ч.гр.д. № 436/2022 г. по описа на ВКС, на основание чл.282, ал.2 ГПК е постановено спиране на невлязло в сила въззивно решение № 1723/18.11.2021 г. по в.гр.д. №2095/2021 г. на Окръжен съд Варна. Спирането на изпълнението е постановено, тъй като е представено надлежно обезпечение в размер на 1000 лв. от касатора В. П. Г.. Образуваното касационно производство по подадената от молителя касационна жалба е приключило с постановяване на определение № 50025 от 17.01.2023 г. по гр.д. № 1536/2022 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване въззивното решение. С определение № 50046 от 01.03.2023 г. на настоящия състав на ВКС е оставена без уважение молба от 23.01.2023 г., депозирана от П. П. Я. и Я. С. Я. с искане да им се присъди в тяхна полза внесеното от касатора В. П. Г., обезпечение за спиране на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на решение №1723/18.11.2021 г. по в.гр.д. №2095/2021 г. на Окръжен съд Варна, тъй като молителите не твърдят да са предявили или да възнамеряват да предявят иск за вреди, причинени им от насрещната страна-касатор от забавяне на изпълнението на въззивното решение. След постъпване на настоящата молба за освобождаване на обезпечението, съставът на ВКС е връчил препис от същата на насрещните страни за да вземат становище по нея. С отговор – становище от 05.07.2023 г. насрещните страни – П. Я. и Я. Я., чрез адв. А. са изразили становище за недопустимост на искането, тъй като същото не било направено по ч.гр.дело № 436/2022 г. на ВКС, образувано по молба с правно основание чл.282 ГПК, а по гр.д. № 1536/2022 г. на ВКС с предмет производство по чл.288 ГПК и съответно за неоснователност на искането, тъй като не са налице предпоставките на чл.282, ал.5 ГПК за връщане на внесеното обезпечение. Със становището не са представени доказателства за предявен от тях срещу В. П. Г. иск за вреди от забавеното изпълнение на въззивното решение, нито се твърди, че такъв иск е предявен след връчване на определение № 50046 от 01.03.2023 г. на ВКС, с което им е указано, при какви предпоставки могат да претендират превеждане на внесеното от касатора обезпечение по тяхна сметка. При тези фактически данни и при липса на доказателства, които да обосновават задържането на обезпечението, молбата за освобождаване на внесената от касатора В. П. Г. сума, която е депозирана в срока по чл.82 ГПК, е основателна. Следва да се нареди освобождаването на сумата от 1000 лв. от сметката на ВКС за обезпечения и превеждането й по посочената от молителя в молбата му от 19.04.2023 г. банкова сметка. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,