Определение № 142 от 17.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 923/2010 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на В. стил ООД-П. да бъде изменено в частта му за разноските определение № 2/4.01.2011 г. по ч.т.д № 923/2010 г. на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на определение № 1324/20.10.2010 г. по ч.гр.д. № 942/2010 г. на П. ОС и молителят е осъден да заплати на всеки от двамата ответници по 500 лв. възнаграждение за един адвокат. Молителят иска намаление на присъдените разноски, чийто размер бил прекомерен съобразно чл.7,ал.1,т. 7 и 4 от Наредба 1/2004 за мин.размер на адв.възнаграждения. Ответниците П.Б. и И. ООД-П. са подали отговори, че искането е неоснователно, защото следва да се приложи чл.7,ал.1,т.7 във вр. чл.11 от Наредбата. ВКС-І т.о., намира, че в случая следва да намери приложение чл.11 /за частни жалби/ във вр. с п.2 от Наредбата и затова, с оглед действителната фактическа и правна сложност на частното производство, размерът на възнаграждението следва да бъде намален на по 300 лв. Водим от горното, ВКС-І т.о.