Определение № 206 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 261/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение19.03.2015 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.10.2014 г. по гр.д.№284/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№7272/10.11.2014 г., подадена от адв. С. С. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], против определение от 15.10.2014 г. по гр.д.№284/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о. С посоченото определение въззивната инстанция на основание чл.248 и сл. ГПК е изменила решение от 11.7.2014 г. по същото дело в частта му относно присъдени разноски и е постановила [фирма] – [населено място], да заплати на адв. И. К. на основание чл.38, ал.1, т.2 и чл.2 от Закона за адвокатурата сумата 430 лева, определени по реда на чл.7, ал.1, т.-1, във връзка с ал.2, т.2 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззивният съд е постановил посочения резултат с оглед изхода по материалноправния спор във въззивното производство и обосновавайки се с горепосочените разпоредби, като е посочено, че е налице неправилно изчисление от негова страна. Срещу горепосоченото определение на въззивната инстанция е подадена частна жалба от адв. процесуален представител на [фирма] – [населено място] с бланкетно оплакване за неправилност. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответницата по частната жалба Н. Й. Й. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното: Частната жалба е неоснователна, предвид изхода от материалноправния спор между страните пред Върховния касационен съд, ІV г.о. Освен това постановеното определение, предмет на обжалване в настоящото производство е съобразено изцяло с разпоредбите на чл.38, ал.1, т.2 и чл.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.1, т.-1, във връзка с ал.2, т.2 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Цитирани разпоредби
6- чл. 248 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 278, ал. 1 ГПК
- чл. 2
- чл. 38, ал. 1, т. 2
- чл. 7, ал. 1