Определение № 206 от 01.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 675/2020 г.
ВКСII търговско отделение01.06.2020 г.докладчик Емилия Василева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3330 от 27.01.2020г. по гр. дело № 5269/2018г. на Варненски районен съд, 31 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Х. чрез адв. М. В. А. срещу разпореждане № 3330 от 27.01.2020г. по гр. дело № 5269/2018г. на Варненски районен съд, 31 състав, с което е върната подадената от М. Д. Х. чрез адв. М. В. А. по гр. дело № 5269/2018г. на Варненски районен съд молба вх. № 856/07.01.2020г. за отмяна на решение № 1073 от 28.11.2019г. по в. т. дело № 1502/2019г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, 4 въззивен състав. Частният жалбоподател поддържа становище, че разпореждането е недопустимо и неправилно, тъй като съдът не е взел предвид направените в молбата искания, нито е съобразил, че дадените указания от първоинстанционния съд са изпълнени, нито е взел предвид определение № 308 от 11.06.2018г. по в. ч. гр. д. № 241/2018г. на Варненски административен съд. Моли разпореждането да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът „Теленор България” ЕАД, [населено място] не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: За да върне подадената от М. Д. Х. чрез адв. М. В. А. молба вх. № 856/07.01.2020г. за отмяна на решение № 1073 от 28.11.2019г. по в. т. дело № 1502/2019г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, 4 въззивен състав, Варненски районен съд е приел, че молбата за отмяна по чл. 303 ГПК е недопустима, тъй като е подадена от лице без представителна власт. Изложил е съображения, че назначаването на адвокат М. А. за особен представител на М. Д. Х. е по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и е винаги до приключване на производството по делото с влязло в сила съдебно решение, тъй като това е крайният момент съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК, приложим по аналогия към настоящия случай. Частната жалба е неоснователна. Исковото производство по гр. дело № 5269/2018г. на Варненски районен съд, 31 състав е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Теленор България“ ЕАД срещу М. Д. Х. иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца определена сума, представляваща месечна абонаментна такса за определен период за определен телефонен номер по конкретен договор със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 1830/2017г. на Варненски районен съд. С определение № 9099/15.08.2018г. по гр. дело № 5269/2018г. на Варненски районен съд, 31 състав адвокат М. В. А. е назначена за особен представител на М. Д. Х. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Във въззивното производство, образувано по повод подадена въззивна жалба от особения представител на М. Д. Х. - адв. М. А., въззивникът /ответник по иска/ е бил представляван от особения представител. Молбата за отмяна е подадена от М. Д. Х. чрез адв. М. В. А., която е посочила че е особен представител. С разпореждане № 703 от 08.01.2020г. по гр. дело № 5269/2018г. на Варненски районен съд молбата за отмяна по чл. 303 ГПК е оставена без движение, като са дадени указания, предвид изчерпване на представителната власт на особения представител до приключване на производството по делото, да уточни в какво качество подава молбата за отмяна. Адвокат М. А. е уведомена за разпореждането на 16.01.2020г. и с молба вх. № 5098/21.01.2020г. същата е посочила, че е подала молбата като особен представител, тъй като е длъжна да изпълнява задълженията си до настъпване на момента на освобождаването й от органа, който я е назначил. Настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна е недопустима поради това, че е подадена от лице без представителна власт. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок. Съобразно чл. 261, т. 2 ГПК, към молбата за отмяна следва да бъде приложено пълномощно, когато същата се подава от пълномощник. В хипотезата, когато молбата за отмяна се подава от особен представител, не се налага изпращане на съобщение по чл. 306, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 261, т. 2 ГПК, тъй като липсва волеизявление на представлявания /упълномощаване/. Представителството е извършване на правни действия /в исковото производство предимно процесуални действия/ за друго лице или от негово име с непосредствено действие за него. Процесуалният представител е лицето, което упражнява процесуалните права и изпълнява процесуалните задължения на страната. Пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания, а представителната власт на особения представител произтича от акт на съда – определение. В разпоредбата на чл. 29 ГПК са установени случаите на особено процесуално представителство по отношение на безвестно изчезналите, процесуално недееспособните лица за нетърпящи отлагане процесуални действия, лица с неизвестен постоянен или настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител, а разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК урежда случай на назначаване на особен представител, когато ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, и е спазена процедурата по чл. 47 ГПК. Предвидената в чл. 47, ал. 6 ГПК форма на процесуално представителство е в изпълнение на общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК и има за цел да гарантира ефективната защита на интересите на отсъстващия ответник в съответното производство, като осигури нормалното протичане и приключване на съдебното производство. Въз основа на определението на съда особеният представител придобива възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна с непосредствено действие за него, в рамките на производството, по което е постановено. Възникналата въз основа на определението на съда представителна власт на особения представител е ограничена в рамките на това производство. Особеният представител разполага със същите права, с които разполага и представителят, чиято представителна власт е възникнала в резултат на упълномощаване или договор със съответната страна, като по отношение на действията, които изискват изрично пълномощно, се прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 5 ГПК. Следователно особеният представител не може да има по-големи права от тези на представителя, чиято представителна власт е възникнала въз основа на упълномощаване в хипотезата, когато правата на упълномощения представител не са ограничени от упълномощителя. Разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ГПК намира приложение по отношение на особения представител, чиято представителна власт е възникнала въз основа на акт на съда, поради което настоящият съдебен състав приема, че представителната му власт се счита учредена до завършване на делото във всички инстанции, но не и за извънинстанционното производство по чл. 303 ГПК, включително подаване на молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. След приключване на делото във всички инстанции пълномощникът не може да извършва действия от името и за сметка на отсъстващата страна, нито да подаде молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, нито да представлява страната в това производство, освен ако не е изрично упълномощен за това действие. Същото се отнася и за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител - след приключване на делото във всички инстанции назначеният в първоинстанционното производство на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител не може да извършва действия от името и за сметка на отсъстващата страна, не може да подаде молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, нито да представлява страната в това производство, освен ако страната не го е упълномощила. Следователно молбата за отмяна на влязло в сила решение, подадена от лице, назначено за особен представител в първоинстанционното исково производство, е процесуално недопустима, поради което подлежи на връщане. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана и в определение № 623/28.12.2017г. по ч. гр. д. № 2873/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. Предвид изложените съображения с постановяване на решение № 1073/28.11.2019г. на Варненски ОС, ТО, 4 въззивен състав представителната власт на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответницата /въззивник/ М. Д. Х. – адвокат М. В. А., е отпаднала и особеният представител не може да извършва действия от името и за сметка на М. Д. Х., поради което подадената молба за отмяна вх. № 856/07.01.2020г. е процесуално недопустима. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно и в съответствие с константната практика на ВКС Варненски районен съд е върнал молбата за отмяна на влязлото в сила решение поради нейната недопустимост. Следователно обжалваното разпореждане е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение