Определение № 370 от 30.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5045/2015 г.

Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1ГПК, вр. чл.307 ал.1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1009341/04.02.2015 г. на Л. В. Р. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 16.04.2013 г., постановено по гр. д. № 37810/2011 г. на Софийски районен съд. Сочи се, че е налице основанието по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК и се моли съдът да допусне до разглеждане молбата за отмяна. Представени са писмени доказателства, които молителката счита за относими към поддържаното основание за отмяна. В срока по чл.306 ал.3 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по молбата – Г. Н. С. и И. А. Ф., двамата от [населено място], чрез упълномощения адвокат И. М., в който се излагат доводи за недопустимост, алтернативно – за неоснователност на подадената молба за отмяна, като се претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и изложените в нея доводи, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е от активно легимирано лице и в срока по чл.305 ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да се допусне за разглеждане в открито съдебно заседание. Към нея са приложени с твърдение, че са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, писмените доказателства, а преценката дали са такива и от значение ли са за спора, следва да се направи в производството по реда на чл.307 ал.2 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение