Определение № 7800 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. С. чрез процесуален представител срещу решение № 363 от 27.03.2026 г. в частта му, имаща характер на определение, постановено по административно дело № 91/2026 г. от Административен съд Монтана, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 116/19.03.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, в която му е дадена препоръка на основание чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) като кмет на Община Бойчиновци занапред с постановяване акта на КЗД да съблюдава спазването на посочения закон, като се въздържа от поведение, което създава предпоставки за неравно третиране или което води до накърняване достойнството и честта на лицата. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна КЗД с указания за възможността че в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК, но е процесуално недопустима: За да остави без разглеждане жалбата на С. против дадената му препоръка АС Монтана приема, че в тази волеизявлението на КЗД има препоръчителен характер и нямат характера и белезите на индивидуален административен акт, поради което не е налице правен интерес от оспорването му. При това съобразно разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК първоинстанционният съд правилно е оставил същата без разглеждане. Жалбата е недопустима. С обжалваното решение, в частта му с характер на определение съдът е оставил без разглеждане жалбата, но липсва диспозитив за прекратяване на делото в тази му част, при което същото не попада в категорията на актовете по чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая е налице и липса на правен интерес от оспорване на определението в тази му част, доколкото дадените препоръки от КЗД са за спазване на законови разпоредби, което е задължение за всички български граждани, независимо дали са адресати на такава, предвид разпоредбата на чл. 4, ал.1 и чл. 58, ал.1 от Конституцията на Република България Предвид изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение