Определение № 7767 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. М. от гр.Шумен, чрез адв. Узунов, срещу определение №1042/11.06.2026г., постановено по адм. дело № 351/2026г. по описа на Административен съд-Шумен, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-2543813 от 27.05.2026г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Пещера при ОДМВР-Пазарджик. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна не взема становище. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд-Шумен е образувано по жалба на И. А. М. от гр.Шумен срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № № GРАМ-2543813 от 27.05.2026г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Пещера при ОДМВР-Пазарджик, с която му е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. За да отхвърли искането, първоинстанционният съд приема, че не са налице основанията по чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" ЗДвП. На основание чл. 172, ал.6 ЗДвП на заповедта за прилагане на ПАМ е придадено предварително изпълнение по закон. По отношение на предварителното изпълнение на един административен акт следва да се разграничават институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК". Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта може или ще му причини. Правилен е изводът на административния съд, че в случая жалбоподателят не доказва настъпване на значителни или трудно поправими вреди, съобразно изискването на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата или по-висока степен на значимост. Дали реално е осъществен състава на отказ водачът да бъде проверен с техническо средство е въпрос, който е относим към решаване на спора по същество. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са фактите относно причинените на жалбоподателя значителни или трудно поправими вреди от това предварително изпълнение. Това, че жалбоподателят не може да ползва автомобила си не представлява нито значителна, нито трудно поправима вреда противопоставима като степен на значимост на защитимия обществен интерес. Обстоятелството, че М. работи като шофьор на товарен автомобил над 12 тона и че след отнемането на СУМПС е лишен от възможността на упражнява професията си и да реализира доходи не обуславя автоматично настъпването на вреди с характер по чл. 166, ал.2 АПК. Не са такива и твърдените от невъзможността да посещава РТурция, където живее майка му. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), съставът на ВАС приема, че липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“. Предвид гореизложеното, правилен е изводът на съда в насока, че всички твърдени факти не биха могли да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС, високо рисково дело. Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС,