Решение № 2517 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба от Директорът на служба „Военна полиция“ към Министерство на отбраната /МО/, чрез ст. лейтенант Т. Б., срещу Решение № 1548 от 16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1074/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора /АдмС Стара Загора/. Касаторът твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно административният съд е приел, че са налице както имуществени, така и неимуществени вреди. Иска отмяна на решението. Претендира разноски. В съдебно заседание, касаторът се представлява от юрк. Джамбазова и юрист Савов и поддържа жалбата. Ответникът – Т. С. Т., чрез адв. Христов, в постъпило писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и сочи, че решението е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се явява и представлява. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съдът приема жалбата за частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АдмС Стара Загора е осъдил служба „Военна полиция“ гр. София да заплати на Т. С. Т. сумата от 100 лева, като е отхвърлил иска до пълния размер от 250 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 250 лева, като е отхвърлил иска до пълния размер от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление №А001871/26.06.2019 г., издадено от Директора на Регионална служба „Военна полиция“ –Пловдив, отменено с Решение № 260015 от 18.08.2021 г. по АНД № 22/2021 г. по описа на Районен съд Котел. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на служба „Военна полиция“ гр. София и е определил по справедлив размер обезщетението както за имуществени, така и за неимуществени вреди. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с Решение № 260015/18.08.2021г., в сила от 18.09.2021г., постановено по АНД № 22/21г. по описа на Районен съд Котел е отменено НП №А001871/26.06.2019г на Директора на Регионална служба „Военна полиция“-Пловдив с наложено на Т. административно наказание глоба в размер на 50лв на основание чл.184 ал.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за това, че на 19.06.2019г около 9.20ч на главен път ІІ-48 в посока от [населено място], област Сливен към пътен възел „Петолъчка“, като пътни в МПС –ЛАНП Ф. П. с рег [рег. номер], собственост на МО, по време на движение срещу разклона за [населено място] не използва обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано, с което е нарушил чл.137а ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №001871 от 19.06.2019г, съставен от Капитан Д. Д., Началник ТВПГ при РС „Военна полиция“ Пловдив, който на същата дата е изпълнявал Заповед на Директора на РС „Военна полиция“ Пловдив № ПД-3929/18.06.2019 г. за командироването му в ГКПП „Капитан Петко Войвода“, ПОБ „Ново село“ и обратно до ГКПП „Капитан Петко Войвода“ със задача за съпровождане и охрана на военна делегация от Република Гърция по определен маршрут ТГВП Стара Загора –ГКПП „Капитан Петко Войвода“ – гр. Свиленград-гр. Тополовград-гр. Елхово-Зимница-ПОБ „Ново село“ – обратно до ГКПП „Капитан Петко Войвода“. На същата дата 19.06.2019г. при изпълнение на задачата, за която е командирован капитан Д. е съставил АУАН срещу Т., който е на длъжност командир на отделение във военно формирование 54140 – Стара Загора. Първоинстанционният административен съд е изложил съображения, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки за възникване отговорността на държавата. Намерил е, че в случая исковата претенция за присъждане на имуществени вреди е допустима, но е основателна само до размера на възнаграждението за един адвокат от 100лв, заплатено в брой не по-късно от датата на прилагане на договора за правна помощ и съдействие по КАНД № 199/20г по описа на АС Сливен. По отношение на неимуществените вреди и субективните преживявания на Т. е определил като справедливо обезщетение в размер на 250 лева. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт / което в случая е безспорно установено/ и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Според настоящата съдебна инстанция, правилни са изложените в мотивите на съдебния акт доводи за основателност на исковата претенция за неимуществени вреди причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление поради което в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Основателни са обаче, изложените в касационната жалба твърдения относно необсъждането на приложението на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ /ДВ, бр. 94/2019 г., в сила от 03.12.2019 г. При правилно и вярно установена фактическа обстановка, събрани в пълен обем и анализирани писмени доказателства съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Към датата на последното съдебно заседание на АНД № 22/2021 г. по описа на РС Котел, проведено на 22.06.2021 г., вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която, в редакцията на текста обн. в ДВ бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 03.12.2019 г. гласи, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от спора – отмяна на Наказателно постановление №А001871/26.06.2019 г., издадено от Директора на Регионална служба „Военна полиция“ –Пловдив, Т. Т. е имал правната възможност в проведеното на тази дата съдебно заседание да претендира присъждане на всички, сторени от него разноски в административно-наказателното производство. Като не е поискал платените от него суми за адвокатско възнаграждение, Т. няма материалноправната възможност и процесуалното право да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като към момента на приключване на административнонаказателното съдебно производство вече съществува друг законов ред за присъждането им. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е предвиден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.), тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му. Отговорността за тези разноски в случая може да се осъществи само в рамките на административнонаказателното производство по отмяна на НП, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява частично основателна, а атакуваното с нея решение, като неправилно, в частта за присъдените имуществени вреди, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. При този изход на правния спор претенцията на касатора за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като бъде намален обичайният присъждан размер от 100 лв. на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Сумата следва да се присъди в евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение