Решение № 1892 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10384/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, представляван от юрк. Петрова, против решение № 25618 от 28.07.2025 г. по адм. дело № 11701/2024 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № САГ24-РА53-573/ 26.07.2024г., издадена от същия административен орган, в частта, с която е одобрен проект за работен устройствен план (РУП) за [УПИ] „за ЖС“, кв. 44, местност „ЖГ – Камбаните- младост4“, район Младост, Столична община, съгласно приложения проект и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено, с присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците А. М. М., Ю. Г. М., Д. П. П. и М. П. П., чрез адв. Генова оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Ответниците Е. Б. Д. и Р. К. Н.- Гудева не изразяват становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалби на А. М. М., Ю. Г. М., Д. П. П. и М. П. П., сега ответници, против заповед № САГ24-РА53-573/ 26.07.2024г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 136, ал. 1, чл. 134, ал. 1, т.1, вр. ал. 2, т.6, вр. чл. 113, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗУТ, по заявление на ответниците Е. Д. и Р. Г., е одобрено изменение на ПУП- ПРЗ за [УПИ] „за офиси и магазини“, като се променя предназначението, отрежда се за ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. София, като се създава нов [УПИ] „за жс“ с предвидено ново застрояване съгласно приложения проект и е одобрен РУП за [УПИ] „за ЖС“, кв. 44, местност „ЖГ – Камбаните- младост4“, район Младост, Столична община, съгласно приложения проект, в частта, с която е одобрен РУП за [УПИ], кв. 44, гр. София, за който е предвидено свързано застояване със сградите в УПИIII-1403 и [УПИ]. Съставът на административния съд приема, че жалбоподателите като собственици на [УПИ], кв. 44, съседен на имота, предмет на заповедта, се явяват заинтересувани лица в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗУТ. По същество стига до извода, че заповедта в обжалваната част е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Като се съобразява изцяло със заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза, първоинстанционният съд констатира, че в хода на административното производство не са изяснени средните нива на прилежащия терен при сградите в [УПИ] и [УПИ], тъй като средните коти на прилежащ терен по одобрения РУП не съответстват на тези от геодезическите заснемания. Според съдебния състав този процесуален пропуск е пречка да се определи минималното разстояние между сградите в двата имота съгласно чл. 32, ал. 2 ЗУТ и създава възможност за отклонение от правилата и нормативите на застрояване и допускане на намалено разстояние през дъното на имота между сградата на основното застрояване в [УПИ] и предвидената при свободно застрояване сграда в [УПИ]. Съдът стига до извода, че одобреният проект за РУП е в нарушение на чл. 113, ал. 4,т. 2 ЗУТ, тъй като независимо, че формално не се отнася за [УПИ], допълнително конкретизира ПУП- ПЗ за този имот, като определя максимална височина, подпокривно ниво, партерни етажи и др. По тези съображения с решението, предмет на обжалване, отменя заповедта, в частта, с която е одобрен РУП за [УПИ], кв. 44 местност „ЖГ – Камбаните- младост4“, район Младост, Столична община, съгласно приложения проект и връща преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част, при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Решението на Административен съд София – град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материалния закон. Изводите на административния съд за незаконосъобразност на заповед № САГ24-РА53-573/ 26.07.2024г. на главния архитект на Столична община в частта, в която е одобрен РУП за [УПИ] „за ЖС“, кв. 44, местност „ЖГ – Камбаните- младост4“, район Младост, Столична община, съгласно представения проект, поради противоречие с чл. 32, ал. 2 и чл. 113, ал. 4, т. 2 ЗУТ, са направени без делото да е изяснено от фактическа страна и да са събрани релевантните доказателства и при противоречиви мотиви. Констатациите на съдебния състав в този смисъл се основават само на заключението на вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза, без да е съобразено, че изводите на експерта за „възможно отклонение от правилата и нормативите на застрояване в посока намалено разстояние през дъното на имота между сградите в [УПИ] и [УПИ]“, са всъщност предположение, направено въз основа на некоректни изходни данни, тъй като котата на средното ниво на прилежащия терен към сградите в двата имота не е определено съгласно § 5, т. 52 от ДР на ЗУТ, а се базира на разлики на средната кота прилежещ терен по одобрения РУП и тази, определена при съпоставката на геодезическите заснемания на [УПИ] и [УПИ], едното от които дори не е представено по делото. Освен това от страна съдебния състав не е взето предвид, че разполагането на сградите на основното застрояване и разстоянията между сградите през дъното на имота по чл. 32, ал. 2 ЗУТ са релевантни при одобряване на ПУП- ПЗ, който в случая не е предмет на обжалване, а не към РУП, който се изработва въз основа на действащия ПУП по чл. 110, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ или едновременно с него и конкретизира предвижданията на действащия ПУП при свързано застрояване при повече от два имота, като определя точното разположение и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници, максималната височини на сградите и балата им в абсолютни коти, броя на етажите, наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилното архитектурно и пространствено оформяне(чл. 113, ал. 1, ал. 2, пр. 2 и ал. 4 ЗУТ). В случая, въпреки посочените характеристики, съответствието на одобрения РУП с предвижданията на влезлия в сила ПУП- ПРЗ за [УПИ], кв. 44, местност „ЖГ – Камбаните- младост4“, район Младост, Столична община, не е изследвано от състава на съда. По този начин не са установени релевантните за спора факти и в противоречие с чл. 171 ал. 2 и ал. 5 АПК за това обстоятелство не са събрани доказателства. Освен това в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК изложените в съдебния акт мотиви са противоречиви и не се основават на съвкупна преценка на доказателствата. Възпроизвеждайки констатациите на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, съдебният състав приема, от една страна, че имотът на жалбоподателите [УПИ], кв. 44, местност „ЖГ – Камбаните- младост4“, район Младост, Столична община, е извън обхвата на разработката, а същевременно, стига до извода, че с одобрения РУП се конкретизира застрояването в този имот, като се определя максимална височина на застрояване в абсолютна кота; средна кота на прилежащ терен на фасадата на застрояването към дъното на имота; наличието на подпокривно ниво и се конкретизира разстоянието на сградата към дъното на имота. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила засягат и преценката на административния съд относно активната процесуална легитимация на жалбоподателите. Направени са противоречиви констатации, че имотът на жалбоподателите [УПИ], кв. 44 не попада в обхвата на одобрения РУП, а същевременно е посочено, че жалбоподателите се явяват заинтересувани лица с право да оспорят заповедта в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Преценката за наличие на легитимация по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ също не се основава на установени факти, а на субективен извод на вещото лице в този смисъл, направен в съдебно заседание. Посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като водят до постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София – град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни делото от фактическа страна, като събере необходимите доказателства, включително чрез използване на специални знания. Въз основа на съвкупен анализ на събраните доказателства съдът следва да прецени, съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ, правния интерес на жалбоподателите А. М. М., Ю. Г. М., Д. П. П. и М. П. П. от оспорване на заповедта на главния архитект в частта за одобряване на РУП за съседния имот и след това да се произнесе по законосъобразността на заповед САГ24-РА53-573/ 26.07.2024г., издадена от главния архитект на Столична община в оспорената част, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,