Определение № 380 от 03.08.2010 г. на ВКС по д. № 187/2010 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 380 София 03.08.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 юли 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 187/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. А. А. в качеството му на пълномощник на К. Г. С. и Г. К. С. против решение № 909 от 05.03.2010 г. по в.гр.д. № 169/09 г. на Софийски градски съд в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима въззивната жалба от К. Г. С. против решението от 17.08.2008 г. по гр.д. № 19 650/ 2006 г. на Софийски районен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, като се поддържа, че за К. Г. С. е бил налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта му, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на съделителя Г. К. С., тъй като при евентуално уважаване на жалбата биха се намалили правата на ищцата в съсобствеността, което не е без значение за размера на сумите за уравнение, което К. С. и Г. С. евентуално биха били осъдени да й заплатят, ако делбеният имот бъде възложен на тях. Ответницата по частната жалба А. Г. Г. изразява становище, че частната жалба от Г. К. е недопустима, а тази от К. С. неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: С решение от 17.08.2008 г. по гр.д. № 19 650/ 2006 г. на Софийски районен съд е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. “Л” бл. 71, вх.3, ет.5, със застроена площ 82.52 кв.м., заедно с принадлежащите му таванско помещение от 8.51 кв.м., избено помещение от 26.06 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, между съделителите А. Г. Г. и К. Г. С. при права ¾ ид. части за А. Г. и 1/4 ид. част за К. С. Със същото решение искът за делба е отхвърлен по отношение на конституирания в хода на процеса като страна съделител Г. К. С.. Г. К. С. не е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Против против него е била подадена въззивна жалба само от К. Г. С. При тези данни настоящият състав намира, че частната жалба от Г. К. С. против решението на Софийски градски съд е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в тази част решението не засяга негови процесуални права. Частната жалба от К. С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения: Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че в частта, с която се атакува решението на Софийски районен съд за отхвърляне на иска за делба по отношение на Г. С., въззивната жалба е процесуално недопустима, тъй като с нея се бранят чужди права. Всяка от страните по делото има самостоятелно право на жалба в случай, че решението засяга нейни права и законни интереси. Процесуалният закон - чл. 26, ал.2 ГПК, не допуска да се предявяват чужди права пред съд, освен в предвидените в закон случаи, каквато хипотеза не е била налице. Правилно въззивният съд е посочил също, че при липса на жалба от Г. С., евентуалното уважаване на жалбата на К. С. на заявените в нея основания за неправилност на първоинстанционното решение, би влошило положението му, тъй като ще доведе до намаляване на правата му в съсобствеността, а съгласно чл. 271, ал.1, изр. последно ГПК ако решението не е било обжалвано от другата страна, въззивният съд не може да постанови ново решение, което влошава положението на жалбоподателя. Водим от гореизложеното съдът