Определение № 6598 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. Г. И., срещу Определение № 2939 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 631/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване на съдебен спор за собственост в УПИ I-159, кв.16, ПУП на [населено място], обл. Бургаска, предмет на гражданско дело №292/2020г. на Районен съд – Средец, респективно на въззивно гражданско дело №1712/2023 г. на Окръжен съд – Бургас. В частната жалба се излагат доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния закон – липса на основанието по чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - главен архитект на Община Сунгурларе не изразява становище по частната жалба. Ответниците – А. П. П. и Й. С. П. не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу преграждащо хода на делото определение по смисъла на чл. 229, ал.1, т.1 от АПК и в срока по чл. 230 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Г. И. срещу Разрешение за строеж № 45/05.08.2025г., издадено от главния архитект на Община Сунгурларе, с което е разрешено на А. П. П. и Й. С. П. да извърши строителство на обект: „Еднофамилна жилищна сграда“ (със ЗП и РЗП 75,24 кв.м.) в УПИ III-159, кв. 16, ПУП на [населено място], обл. Бургас. С обжалваното определение, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК, производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело №292/2020г. по описа на Районен съд – Средец, образувано по отрицателен установителен иск за собственост. За да постанови този резултат съдът е приел, че този спор е относно притежавани вещни права в имота, в който е разрешено процесното строителство, същият пряко засяга жалбоподателя М. И. и останалите страни и без окончателното му решаване не може да се даде еднозначен отговор на въпроса кои лица са действителните собственици на имота, а от там и дали И. е от кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, заинтересовани да оспорят процесното РС. Според съда, решаването от гражданския съд на спора за собствеността, е от съществено значение за допустимостта на жалбата на И. срещу оспорения административен акт. Определението е правилно. Установено е наличие на висящо съдебно производство по адм. дело № 287 от 2024г. на Адм. съд – Бургас, образувано по жалба на М. Г. И. срещу Заповед № 428 от 14.08.2023г. на Кмета на Община Сунгурларе, с която УПИ I-159, кв.16 се разделя на четири отделни новообразувани УПИ, едно от които е УПИ III-159, в което с процесното РС е разрешено строителство. Това съдебно производство е било спряно на същото основание като настоящото, а именно до приключване на преюдициален спор за собственост, предмет на гр.дело №292/2020г. на Районен съд - Средец. Определението за спирането му е било обжалвано от М. И. и е оставено в сила с Определение №12154 от 12.11.2024г. по АД №9443/2024г. на ВАС, като са възприети мотивите на административния съд. Мотивите, с които е постановено определението, обжалваното пред настоящия съдебен състав и предмет на настоящото касационно производство, са същите и могат да се отнесат и към допустимостта на оспорването на процесното разрешение за строеж. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,