Определение № 485 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1396/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ц. Д., в качеството на съдружник и управител на „Автостъкла„ ООД, за отмяна на определение № 381/12.06.2023 г. по ч.т.д. № 253/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на същата, за назначаване особен представител на дружеството, на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК и съответно е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от В. Д. частна жалба срещу разпореждане № 572/26.01.2023 г. по ч.т.д.№ 173/2023 г. на Софийски градски съд, с което, по молба на „Петрич кобра „ЕООД, е разпоредено издаването на изпълнителен лист, в полза на същото дружество, за събиране на присъдено му срещу „Автостъкла„ ООД вземане, на основание арбитражно решение № 57/28.11.2022 г. по арб. дело № 22014/2022г. на Арбитражен съд при Сдружение „ Арбитражен съд при Световен Търговски Център“. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не се е съобразил с изложените от него обстоятелства, за съзнателно възпрепятстване защитата на дружеството от страна на другия управител на „Автостъкла„ ООД - М. Й. / при единствено съвместно представителство на дружеството от двамата управители – Й. и Д., съгласно учредителния договор/. Насетне страната излага съображения, че срещу „Автостъкла „ ООД са постановени тринадесет арбитражни решения на гореупоменатия Арбитражен съд, въз основа на които „Петрич Кобра„ ЕООД се е снабдило с изпълнителни листи. Арбитражните решения се сочат атакувани от В. Д., в качеството на съдружник и управител на дружеството, макар без самостоятелна представителна власт, но чийто правен интерес и процесуална легитимация се обосновават именно с вредоносното поведение на втория управител Й., при наличието на обстоятелства, които изключват интереса й да действа в интерес на дружеството, което представлява заедно с управителя и съдружник Д.. Тези обстятелства са: 1/ едноличен собственик на кредитора – взискател „Петрич Кобра„ ЕООД е София Д. В. – съпруга на първи братовчед на М. Й. по майчина линия; 2/ на 30.07.2023 г. е сключен договор за цесия, по силата на който взискателят „Петрич кобра„ ЕООД е прехвърлил вземанията си срещу „Автостъкла„ООД, за които се е снабдил с изпълнителен лист по ч.т.д.№ 174/2023 г. на СГС, на цесионера „ Й. Груп„ ООД, съдружници в което дружество са дъщерите на М. Й. и съпруга й Г. Й. - М. Й., С. Й. и Г. Й.. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи / ЕКСЗПЧОС / са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези на вътрешното законодателство, които им противоречат. Страната счита, че разпоредбата на чл. 141 ТЗ, уреждаща представителството на търговските дружества, не е съпътствана от гаранции в защита на същите, когато представляващият не изпълнява задълженията си. При установеното в учредителния договор единствено съвместно представителство от двамата управители на „Автостъкла„ ООД и отказ на единия управител да представлява дружеството, в защита на интересите му срещу претенциите на „Петрич Кобра„ЕООД и частния му правоприемник, жалбоподателят счита, че се явява нарушено правото на дружеството на справедлив процес и ефективни средства за защита, съгласно чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията. Налице са, според страната „изключителни обстоятелства„, по смисъла на формираната от Европейския съд по правата на човека практика, цитирана в молба от 02.06.2023г., които не позволяват на засегнатото дружество да се защитава чрез представляващите го органи. Видно от цитираната практика на ЕСПЧ, в такива хипотези се пренебрегва отделната правосубектност на дружеството и се позволява защитата му да се води от акционери/ съдружници в същото, в защита правата на дружеството. Изключителният характер на обстоятелствата се определя от това дали, с оглед същите, за дружеството ще е обективно изключено или изключително трудно да сезира съда от свое име / така в случаите, когато: лицето, представляващо дружеството, не е било в състояние или не е искало да сезира националните съдилища и/или ЕСПЧ; когато производството касае отстраняването на редовно представляващ дружеството и назначаване на попечител, при противоречие между мнението на съдружниците/ акционерите и мнението на попечителя; когато действия на попечителя засягат интересите на акционерите/съдружниците /. Въпросът следва да е от такова естество, че потенциалното му разрешение да би могло да има ефект върху положението на акционерите/съдружниците - пряко или непряко. Всички тези обстоятелства, обосноваващи изключителност, жалбоподателят намира, че са налице, тъй като, ангажирайки се със защитата на „Автостъкла„ООД съуправителят М. Й. би компрометирала собствените си интереси, а същевременно поведението й – чрез увреждане на дружеството - уврежда интересите и на В. Д., в качеството на съдружник: не само се компрометира стойността на дружествените й дялове, но практически изцяло се лишават от каквато и да било стойност, тъй като поведението на съуправителя Й. води до злоумишлено фиктивно задлъжняване на дружеството, чрез образуване и водене на симулативни арбитражни производства. Ответната страна – „Петрич Кобра„ ЕООД - оспорва частната жалба, като излага съображения за неотносимост на визираната от жалбоподателя практика на ВКС и на ЕСПЧ. Счита, че същата е в подкрепа на извода за допустими искове от съдружник/акционер, за търсене на отговорност за вреди – самостоятелно и извън правосубектността на дружеството, но не и в подкрепа на извода за допустими от името на дружеството искове, предявени в разрив с договореното органно представителство на същото. Цитира съдебни актове на състави на ВКС, приели недопустимост на сезирането от името на „Автостъкла„ ООД, единствено чрез управителя В. Д., като исковите молби са оставени без движение, с указание за потвърждаване на предявяването им от съуправителя М. Й.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна – лицето, чиято представителна власт по отношение на „Автостъкла„ООД, като достатъчна и без осъществено представителство за процесуалното действие от страна на съуправителя Й., съдът е отказал да признае, срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, в качеството на преграждащ развитието на производството пред въззивния съд – чл.274, ал. 1, т.1 ГПК – съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Пред СГС е депозирана молба за издаване на изпълнителен лист, в полза на кредитор „Петрич Кобра„ ЕООД, въз основа на решение № 57/28.11.2022 г. по арб. дело № 22014/2022 г. на Арбитражен съд при Сдружение „Арбитражен съд при Световен Търговски Център“, с което е уважен предявен от дружеството против „Автостъкла„ООД иск, за дължимо от ответника обезщетение за вреди от прекратяването - по вина на ответника - на сключен между страните договор за търговско представителство от 29.08.2022 г., в размер на 150 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.11.2022 г. до окончателното й изплащане. С разпореждане № 572/26.01.2023г. молбата е уважена, а на 26.01.2023г. е издаден изпълнителен лист, връчен на молителя на 06.02.2023г.. На 30.01.2023г. по делото е постъпило „възражение„ от В. Д., чрез процесуален представител адв. Д. К., в което се изброяват образувани в СГС 13 граждански дела за издаване на изпълнителни листи, въз основа постановени в полза на „Петрич Кобра„ ЕООД срещу „Автостъкла„ ООД арбитражни решения, на основание чл. 51 ЗМТА. Твърди се, че до момента на узнаване за същите - на 30.01.2023 г., в качеството си на управител, представляващ „Автостъкла„ООД съвместно с управителя М. Й., В. Д. не е уведомявана за водените арбитражни производства и постановените по тях решения, поради което същите не са влезли в сила. Излага следните обстоятелства: В. Д. и М. Й. са съдружници в „Автостъкла„ООД, с равен брой дружествени дялове – по 50 %. До 15.10.2020 г. представителството на дружеството се е осъществявало от всяка от тях, в качеството на управител, заедно и поотделно, но след тази дата и въз основа решение на ОС представителството е прието да се осъществява само заедно от двете. Последното се наложило предвид обстоятелството, че след смъртта на съпруга на В. Д. / като съпрузите на двете участвали активно в дейността на дружеството /, М. Й. и съпругът й Г. Й. престанали да я уведомяват за важни аспекти от тази дейност и възникнали разногласия относно начина на управление на дружеството. Разговори в тази насока / за задължително съвместно представителство / започнали още на 08.10.2020г.. Без да е давала съгласие, нито да е била своевременно уведомена, а единствено в резултат на узнаване сключени от Г. Й., на основание упълномощаване, множество неизгодни и нищожни / с твърдение да са симулативни / сделки от името на „Автостъкла„ООД, провокирали и последващите арбитражни производства, В. Д. установила нотариално заверено пълномощно / подпис и съдържание / от 13.10.2020 г. / два дена преди ОС от 15.10.2020 г. и след повдигане на въпроса за необходимо съвместно процесуално представителство /, изходящо от М. Й., с упълномощено лице съпруга й – Г. Й.. По повод поискано от В. Д. свикване на ОС на „Автостъкла„ ООД на 29.11.2021 г., във връзка с проблеми на дружеството – загуби от дейността му, необходимост от закриване на търговски обекти, обяснения относно осъществявана от служителите му работа за друго дружество „Автостъкла Кобра„ ЕООД, Д. установила, че е сменена ключалката на офиса, което попречило провеждането на ОС, но и осуетило достъпа и до търговската документация на дружеството, касата му, вкл. достъпа до лични нейни вещи и документи. До този достъп твърди, че е лишена и до момента. На множеството нейни покани да бъдат предприети действия, в защита на „Автостъкла„ ООД срещу последиците от сключените от Г. Й. сделки, М. Й. не е предприела каквито и да било действия. За сметка на това се твърди, че въпреки явното противопоставяне на съуправителя Д., към момент към който представителството на „Автостъкла„ООД се осъществява само съвместно от двамата управители, Г. Й. е продължил да осъществява действия от името на „Автостъкла„ООД, увреждащи интересите на дружеството, вкл. прекратил трудовите договори на служителите му, последващо сключили трудови договори с работодател „Автостъкла Кобра„ ЕООД. За така осъществяваните действия Д. не била уведомявана, независимо от правото си за това и въпреки изрично отправени нотариални покани до М. Й., Г. Й. и „Автостъкла Кобра„ ЕООД, представлявано от Г. Й.. В съответствие с указанието на съда да конкретизира петитума на претенцията си до съда, титулувана „възражение„, В. Д. е уточнила предявяването на частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, от името на „Автостъкла„ООД, като негов управител, както и лично, в качеството си на съдружник. Частната жалба възпроизвежда съдържанието на „възражението„. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си: електронна кореспонденция между Д. и пълномощник на М. Й., разменяна предходно на взетото решение за съвместно органно представителство на дружеството от 15.10.2020г., вкл. предходно на нотариалното заверяване на пълномощното на Г. Й.; отправени от В. Д. нотариални покани до М. Й., Г. Й. и „Автостъкла Кобра„ООД, представлявано от последния, за преустановяване на конкретно тяхно поведение. Въззивният съд е указал на жалбоподателя приподписване на частната жалба и от управителя М. Й., предвид съвместно органно представителство от двамата управители, респ. изрично изявление от същата, че я поддържа. Такова не е последвало, но позовавайки се на гореописаното поведение на М. Й. и съпруга й, както и на практика на ЕСПЧ, с молба от 02.06.2023г. В. Д. е изложила съображения, в подкрепа на допустимост на частната жалба, изходяща само от нея, като в евентуалност – ако не бъдат споделени съображенията й – е поискала назначаване на особен представител на дружеството. С тук атакуваното определение искането за назначаване на особен представител е оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК / противоречие между представляван и представител, съобразявайки липса на доказателства за противоречиви интереси от страна на М. Й. /, а частната жалба – без разглеждане, като не са споделени доводите за нейната допустимост, бивайки подадена само от управителя Д.. В молбата от 02.06.2023г. В. Д. обосновава правния си интерес от лично подаване на частната жалба, като съдружник в „Автостъкла„ ООД, с обстоятелството че със същата цели да защити имуществените си права, елемент от членственото правоотношение, доколкото икономическият смисъл от участието й като съдружник в „Автостъкла„ООД е получаването на дивидент от печалбата, респ. ликвидационен дял при прекратяване на дружеството, които косвено защитава чрез защита интересите на дружеството. Намира, че ситуацията по същество е приравнена на „пълно анулиране на дружествените й права„, а не просто на частична загуба от стойността на дружествените й дялове, доколкото умишленото фиктивно задлъжняване, провеждано от М. Й. и Г. Й., предпоставя загуба на цялото имущество на дружеството и преустановяване на дейността му. Жалбоподателят счита, че залегналото в учредителния договор съвместно представителство на дружеството от двамата управителя следва да бъде съобразявано само доколкото е в съответствие с прокламирани от ЕКЗПЧОС принципи и не ги накърнява, в това число право на ефективни средства за защита и за мирно ползване на притежанията, съгласно чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Позовава се на решения на ЕСПЧ, в които се защитават интереси на търговски дружества, при прието за допустимо сезиране на ЕСПЧ от страна на акционери, вместо от органните им представители, в две хипотези: 1/ когато дружеството и съдружниците толкова тясно се идентифицират един с друг, че би било изкуствено да се прави разграничение между тях / KIPS DOO и Drekalovic срещу Черна гора – жалба вх.№ 28766/06, §87 от 26.06.2018г. и 2/ ако е оправдано от „изключителни обстоятелства“ / Feldman and Slovyanskyy Bank, §§ 28-29 и Vladimirova v. Russia, жалба вх.№ 21863/05, §§40-41 от 10.04.2018г. /. Изключителни обстоятелства са налице, когато е ясно, че дружеството не може да се обърне към институциите чрез органите, създадени съгласно учредителния си договор, като тези обстоятелства подлежат на доказване – обективна невъзможност или нежелание на лицето да сезира националния съд и/или ЕСПЧ / Agrotexim and Others v. Greece, §§ 66 ,70, Vesela and Loyka v. Slovakia ) 54811/00 /. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: По отношение на жалбите, свързани с дружества (Agrotexim and Others v. Greece, §§ 64-71), принципното становище на Европейският съд за правата на човека / ЕСПЧ /е, че едно лице не може да претендира нарушение на правата му в производство, по което то не е страна, дори и ако е било акционер и/или управител на дружество, което е страна по делото (Centro Europa 7 S.r.l. and Di Stefano v. Italy [GC], §§ 92-93). ЕСПЧ намира за решаващо да се направи разграничение между жалби, подадени от акционери/ съдружници относно мерки, засягащи правата им като акционери/съдружници, и тези относно действия, засягащи дружествата, в които жалбоподателите притежават акции/дялове (Agrotexim and Others v. Greece, §§ 65-66; Albertand Others v. Hungary [GC], § 122). В първата група самите акционери могат да се считат за жертви, по смисъла на член 34 от Конвенцията (виж Olczak v. Poland (dec), §§ 57-62; Albert and Others v. Hungary [GC], §§ 126-134, и препратките там; Project-Trade d.o.o. v. Croatia, §§ 44-47; Papachela and Amazon S.A. v. Greece, §§ 37-41). По отношение на втората група общият принцип - че акционерите на дружества не могат да се разглеждат като жертви, по смисъла на член 34 от Конвенцията, на действия и мерки, засягащи техните дружества Olczak v. Poland (dec.), § 57); Lekiж v. Slovenia [GC], § 111; Albert and Others v. Hungary [GC],§ 124; Papachela and AMAZON S.A. v. Greece, § 37), когато се претендира защита на правото на притежание / съгласно чл. 1 от Протокол № 1 / може да бъде оправдано преодолян, с пренебрегване правосубектността на дружеството и придаване статут на жертва по чл. 34 от Конвенцията на отделния акционер/съдружник, в две хипотези. Първата е, когато дружеството и неговите акционери са толкова тясно идентифицирани един с друг, че е неестествено да се прави разлика между двете ( Ankarcrona v. Sweden, KIPS DOO and Drekaloviж v. Montenegro, § 87) – напр. когато едноличен собственик на дружество се оплаква от мерките, предприети по отношение на неговото дружество („Глас Надежда“ ЕООД и А. Е. срещу България, § 40; Papachela and AMAZON S.A. v. Greece, § 37), или при малки по численост дружества или семейни фирми, когато всички акционери/ съдружници на малко дружество са подали жалба до Съда, в качеството на жалбоподатели или когато един акционер в семейна фирма е подал жалба по Конвенцията, докато останалите акционери поне не са възразили срещу това / така в Ankarcrona v. Sweden изрично се подчертава, че причината за приемане статут на жертва в такива случаи е, че не е имало риск от различия в мненията между самите акционери или между акционерите и борда на директорите, по отношение на това има ли нарушение на правата по Конвенцията или какъв е най - подходящия начин за реакция при такова нарушение (Albert and Others v. Hungary [GC], §§ 136-137). Втората хипотеза е при наличие на „ изключителни обстоятелства” (Albert and Others v. Hungary [GC], §§ 124, 135-145) по-конкретно, когато е ясно установено, че е невъзможно за дружество да подаде жалба пред институциите по Конвенцията, чрез органите, създадени съгласно неговия учредителен акт, или в случай на ликвидация – чрез неговите ликвидатори (Agrotexim and Others v. Greece, § 66; Leki ж v. Slovenia [GC], § 111; CDI Holding Aktiengesellshaft and Others v. Slovakia (de.), § 4; Meltex Ltd and Movsesyan v. Armenia, § 66; Vesel and Loyka v. lovakia (de.); G.J. v. Luxembourg, § 24;Feldman and Slovyanskyy Bank, §§ 28-29; Vladimirova v. Russia, §§ 40-41). Тежестта е върху акционерите да докажат, че лицето, комуто е възложена задачата да се грижи за интересите на дружеството, не е било в състояние или не е искало да повдигне въпросните оплаквания, нито на национално ниво, нито пред Съда в С. (Agrotexim and Others v. Greece, § 70; Vesel б and Loyka v. Slovakia (dec.); Albert and Others v. Hungary [GC], § 144). Евентуално, акционерът следва да докаже, че жалбата по Конвенцията се отнася до въпрос като такъв за отстраняването на редовен управител и назначаването на особен представител, по отношение на който е имало различно мнение между последния и акционерите, или сe отнася за различни действия на представляващия, засягащи интересите на акционерите (Credit and Industrial Bank v. the Czech Republic, § 51; „К. ММ5“ АД срещу България (dec.); Капитал банк“ АД срещу България (dec.); Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България, §§90-92; G. J. v. Luxembourg, §§ 23-24; Feldman and Slovyanskyy Bank, §§ 28-29). Във всяко дело въпросът е бил такъв, че потенциалното му въздействие би могло да има сериозен ефект върху положението на акционерите пряко (S.p.r.l.ANCA and Others v. Belgium (dec.)) или непряко (G. J. v. Luxembourg, § 24). Акционерите трябва да дадат важни и убедителни причини, доказващи, че е практически или ефективно невъзможно дружеството да подаде жалба пред институциите по Конвенцията чрез органите, създадени съгласно неговия учредителен договор, и че следователно трябва да им бъде позволено да подадат оплакването от името на дружеството (Albert and Others v. Hungary [GC], §§ 144-145). В случая, твърденията на съдружника и управител на „Автостъкла„ООД - В. Д., в обосноваване процесуалната й легитимация за предявяване частната жалба, респ. жалбата срещу издадения в полза на ответното дружество изпълнителен лист, като съдружник, наред с предявяването й от името и за сметка на дружеството – се основават на нуждата от опосредена защита на правото й на притежание, чрез защита активите на дружеството, в капитала на което има значим дял, и която защита е изключено да се осъществи от самото дружество, чрез органния му представител / при съвместно представителство от двамата му управители /, поради „извънредни обстоятелства„, по смисъла на преждепосочената практика на ЕСПЧ – противоречиви на интересите на „Автостъкла„ ООД интереси на втория съуправител и съдружник - М. Й.. Като общ принцип, дружествен дял с икономическа стойност, заедно с различни права, свързани с него, които дават възможност на акционера да упражнява влияние върху дадено дружество, може да се смята за „притежание“ (Olczak v. Poland (dec.), § 60; Sovtransavto Holding v. Ukraine, § 91; Шести май инженеринг ООД и други срещу България, § 77). Това включва не само косвена претенция към активите на дружеството, включително правото на дял в тези активи, в случай на неговото прекратяване, но също и други свързани права, особено право на глас и правото на влияние върху поведението и политиката на дружеството (Company S. and T. v. Sweden, решение на Комисията; Reisner v. Turkey, § 45; Marini v. Albania, § 165). Съобразявайки коментираните по-горе, наложили се в практиката на ЕСПЧ принципи, именно по аргумент на противното от възприетото в решение по дело Albert and Others v. Hungary / с което ЕСПЧ е отхвърлил квалификацията на „жертва„, по смисъла на чл. 34 от Конвенцията, за подалите жалбата акционери на банка, с твърдение, че са загубили контрол над банката си и така са станали опосредено жертва на действия, насочени срещу самата нея /, в случая съдружник Д. би имала потенциалното качество на „жертва“, по смисъла на чл. 34 от Конвенцията, в случай, че би била лишена от възможност да защити активите на дружеството в национално производство. От една страна притежавания от нея, равен на този на другия съдружник дружествен дял / 50 % /, й позволява да има значимо – най-малкото като равностойно на другия съдружник - влияние върху формиране политиката на дружеството и контрола върху дейността му / арг. от мотиви в §§ 154-155 и 157 / и в този смисъл е налице защитимо „притежание„ по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1. Налице са и изключителни обстоятелства, които възпрепятстват дружество „Автостъкла„ООД да се обърне към Съда от собствено име / арг. от мотивите §§ 159-164 /: брачната връзка между М. Й. и упълномощеният Г. Й., в причинност с чиито действия се твърдят възникнали за дружеството вреди; предприемане упълномощаването му в период след иницииране разговори между съдружниците, във връзка с нуждата от промяна на органното представителство, именно с цел съобразяване позицията на всеки от съдружниците – управители, и в навечерието на свиканото за тази цел ОС, което навежда на умисъл за заобикаляне последиците от бъдещите му решения; служебно известни на настоящия състав множество арбитражни дела, с впечатляваща еднотипност на фактическия състав и основанието, на които са предявени претенциите, при това от едно и също дружество, притежание на лице, в брачна връзка с роднина по съребрена линия на М. Й.; свързаност на основание пар.1, т.1 от ДР на ТЗ между М. Й., съпруга й и притежателите на дружествени дялове в дружеството – цесионер / техни дъщери /, придобило присъдените в тежест на „Автостъкла„ ООД вземания. Обективно доказателство, за пристрастност на М. Й. с позицията на противната страна, е обстоятелството, че с поведението си, в хода на производството по подадената жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист - предмет на ч.т.д.№ 173/2023 г. на СГС, отказвайки да приподпише подаването й, в качеството на съуправител, същата не опровергава наведените от В. Д. съображения за противоречиви с тези на „Автостъкла„ ООД интереси. Същото поведение е мултиплицирано по множество известни на настоящия състав дела – приключени или висящи пред други състави на ВКС. В аспект на възраженията на ответната страна, настоящият състав не намира причина приложението на принципа, основан на „изключителни обстоятелства„, да се ограничи до хипотеза на нежелание или невъзможност да се предприеме защита на дружество, дължима от субект, различен от органния му представител / доколкото в посочените решения са разгледани хипотези на нарушени права на дружества / банки в производства по ликвидация или несъстоятелност /, т.е. да не намери приложение, когато се касае за субективно нежелание на органен представител да предприеме съответната защита. Следва да се държи сметка и за това, че не се касае за противоречие между позициите на всеки от двамата управители, относно нуждата от предприемане или начина на осъществяване защита на интересите на дружеството, а за противоречиви интереси на единия от тях с интересите на дружеството, подлежащи на защита. Настоящият състав не споделя съображенията / така в определения по т.д.№ 568/2023 г., т.д.№ 524/2023 г. на І т.о. ВКС /, че посочената практика на ЕСПЧ, доколкото касае легитимацията на страните в производство по Конвенцията, не е съобразима в национални производства. Макар да е коментирана при преценката за допустимост на жалби пред ЕСПЧ и принципно да е недопустимо смесването й с легитимацията в националните производства / така в решение КТБ срещу България № 46564/15 и №68140/16 - & 112, препращащо към решения по дела Norris v. Ireland & 31, Scozzari and Giunta v. Italy - № 39221/98 и № 41963/98 - & 139, Zehentner v. Austria № 20082/02 & 39 /, това не означава, че изведените в решенията принципи, с оглед предоставяне защита на гарантирано от Конвенцията право във връзка с обоснован легитимен интерес, не следва да се съблюдават в националните производства. ЕСПЧ е имал повод да поясни, че решенията му служат не само за решаване на делата, заведени пред него, но, по-общо, за изясняване, защита и развитие на правилата, установени от Конвенцията, като по този начин допринасят за това държавите да спазват ангажиментите, поети от тях, като договарящи се страни (Ireland v. the United Kingdom, § 154, 18 януари 1978 г., Серия A № 25, и, по-скорошно, Jeronovi иs v. Latvia [GC], № 44898/10, § 109, 5 юли 2016 г.). Съдът подчертава ролята на Конвенцията като „конституционен инструмент за европейския обществен ред“ в областта на правата на човека (Bosphorus Hava Yollar э Turizm ve Ticaret Anonim Юirketi v. Ireland [GC], № 45036/98, § 156, ЕСПЧ 2005-VI, и по-скорошното, N.D. and N.T. v. Spain [GC],№ 8675/15 и 8697/15, § 110, 13 февруари 2020 г.). С Протокол № 15 към Конвенцията принципът на субсидиарността е включен в Преамбюла на Конвенцията, като налага споделена отговорност между държавите - страни по Конвенцията - и Съда, по отношение защитата на правата на човека, предвид което националните органи и съдилища трябва да тълкуват и прилагат вътрешното право по начин, който прави пълноправни правата и свободите, закрепени в Конвенцията и протоколите към нея (Grzкda v. Poland ,§ 324, §§ 159-165). В аспект на последното и точно, за да би била избегната позицията на съдружника Д. на бъдеща „жертва„, по смисъла на чл. 34 от Конвенцията, националният съд следва да установи налице ли са процесуални гаранции, за осъществяване на безспорно допустима, в случая – чрез частна жалба, материално-правна защита на интересите на дружеството „Автостъкла„ ООД / чрез която опосредено би било защитено и правото на притежание на съдружника /, в ситуация като настоящата, при която е обективно изключено съдействието на втория управител М. Й., за упражняване на съвместното – според устава - процесуално представителство на „Автостъкла„ООД от двамата му управители. Наличието на такава гаранция би изключило самостоятелната процесуална легитимация на съдружника в националното производство, съобразно преждекоментирания принцип, изведен от практиката на ЕСПЧ, тъй като би съставлявала ефективно средство за защита, по смисъла на чл.13 от Конвенцията. Настоящият състав намира, че такава гаранция е изводима от разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, която следва да се приложи аналогично. Съобразно същата, по искове на дружеството, предявени срещу управителя, Общото събрание на същото назначава свой представител за воденето на производствата. Законът не изисква осъществяването му от трети за дружеството лица, което би било и нелогично, доколкото капиталът би бил адекватно защитен именно от лица с интерес, макар и непряк, от правния резултат и непосредствено запознати с дружествените работи, избрани въз основа колективната воля на всички съдружници. Разпоредбата следва да се приложи аналогично, точно защото ответник не е управителят, а трето лице / иначе не би имало празнина за попълване /, доколкото коментираните по-горе обстоятелства обосновават извод за съвпадащи на същия и на ответника интереси, резултат именно от предходно осъществено поведение на управителя, в противоречие със задълженията му за лоялност към дружеството. В практиката си ВКС е приемал, че за решения по въпрос, конфронтиращ с интереса на съдружник, гласът на последния не се зачита. Доколкото в настоящия случай съдружниците са двама и гласът на М. Й. не следва да бъде съобразен, то представителството следва да се счита определимо по волята на оставащия съдружник – В. Д. и допустимо осъществимо от самата нея, в качеството на представляващ ad hoc, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Излишно формализиране е изискването на нарочен протокол за това решение, доколкото е ясно материализирано с предявяването на иска, от единствено легитимираното да го вземе лице в случая - съдружника М. Й.. При законово изводима по аналогия допустимост на нарочен представител на дружеството, настоящият състав не намира за приложимо особеното представителство по чл. 29, ал. 4 ГПК, която разпоредба е по начало обща, спрямо специалната норма на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за представителство на ООД по дела с предмет, противоречащ на интересите на органен представител на дружеството / елемента на сходство, достатъчен за приложимост на аналогията, като метод за попълване на празноти в закона и правото / и която възлага определянето на представителя на колективната воля на съдружниците. С оглед така приетото, атакуваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за произнасяне от въззивна инстанция по съществото на спора, като иницииран от легитимирано да представлява „Автостъкла„ООД лице - В. Д.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение