Определение № 9077 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9467/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Н. Т. против Определение № 8236/07.07.2026 г., постановено по административно дело № 2830/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № 24РД09-84/14.02.2024 г. на Кмета на Район Северен при Община Пловдив и е прекратено производството по делото в частта относно подадената от него жалба. В частната жалба се изказва недоволство от съдебния акт, с твърдения за неправилност, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на Административен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия, в това число и назначаване на адвокат, който да го представлява. Ответните страни не изразяват становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Подадената от Т. Н. Т. жалба е страдала от нередовности, поради което правилно съдът я е оставил без движение с указания за отстраняването им, както и да внесе дължимата държавна такса за съдопроизводството в размер на 10 лева. Последвала е молба от жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ, по която съдът се е произнесъл с Определение № 1997/28.02.2025 г., като е оставил без уважение тези искания и е дал допълнителен 7-дневен срок за внасяне на дължимата такса. Определението е обжалвано, като с молба от 30.06.2025 г. е поискано от Т. Т. възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите, от които е страдала частната му жалба. Производството по чл. 64 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК е приключило с Определение № 4745/22.04.2026 г. за отхвърляне на молбата му за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на частната жалба против Определение № 1997/28.02.2025 г., което е оставено в сила след касационния му контрол от Върховния административен съд. Предвид описаните процесуални действия и с оглед влизане в сила на посочените по-горе две съдебни определения, правилен е изводът на административния съд за приложение на разпоредбата на чл. 158, ал. 3 АПК, която е императивна и се явява санкция за оспорващия при проявено от него бездействието по изпълнение на дадените указания по отстраняване нередовността на жалбата. Съдебното определение е правилно, като постановено в съответствие с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение