Определение № 4247 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2023 г.

Образувано по частна жалба от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от министъра чрез упълномощен юрк. Л. Л., против определение № 600 от 02.03.2023 г. по гр.д. № 208/2022 г. на АС - София, постановено в производство по чл.248 ГПК, в частите, в които е оставена без уважение молбата на МРРБ за допълване на въззивното решение с присъждане на сторените разноски за адвокат пред първоинстанционния съд за разликата до претендирания размер от 25377, 68 лв. и в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на МРРБ за присъждане разноски 4800 лв. за държавна такса за въззивното производство. Иска се отмяна на посоченото определение в обжалваните части и присъждане на пълните раз-мери на разноските за първата и въззивната инстанции. Насрещните страни - ищците С. М. И., А. Д. Д. и А. Д. Д., чрез общ пълномощник адв.Н. Д., оспорват частната жалба с писмен отговор, претендират се разноски за възнаграждение на адвоката по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. Частната жалба е допустима. За да остави без разглеждане молбата на МРРБ по чл. 248 ГПК в частта по искането за разноски за въззивната инстанция, съставът на въззивния съд е приел, че по делото не е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, поради което в тази ѝ част молбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата й част молбата на МРРБ по чл.248 ГПК е счетена от въззивния съд за допустима, въпреки липсата на списък по чл.80 ГПК, защото съдът въобще не се е произнесъл по разноските за първата инстанция. По същество е приета за основателна, защото предвид крайния резултат от исковете на ищците срещу МРРБ- отхвърлени изцяло, в полза на тази страна ищците дължат всички направени разноски, които са надлежно поискани. От представения от МРРБ пред първоинстанционния съд списък на разноските е видно, че техният размер е общо 29377,68 лв., налице са доказателства за тяхното извършване, от тях 25377,68 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 4000 лева за вещи лица. Прието е, че релевираното от насрещните страни възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, при което въззивният съд е намалил същото до минималният размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС до 16236 лева с ДДС. Така от общо разноски 20236 лева, след приспадане на присъдени в полза на ищеца с първоинстанционното решение на СГС 5995,53 лева, въззивният съд е определил, че ищците следва да заплатят на МРРБ допълнително 14240,47 лева, в който смисъл е постановил определението си в тази част. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС, предвид и правомощията си да прецени правилността на обжалваното определение съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д.№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от оплакванията с частната жалба, намира следното: Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение в частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК за допълване на въззивното решение. Съгласно задължителните разяснения обективирани в т.2 на Тълкувателно решение по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК е посочено, че страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. В настоящия случай е видно, че до приключването на устните състезания пред въззивната инстанция молителя МРРБ не е представил списък по чл. 80 ГПК за разноските пред въззивната инстанция, поради което и определението на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248 ГПК в тази ѝ част е правилно и следва да бъде потвърдено. В останалата част обжалваното определение също следва да се потвърди като краен резултат. Молбата по чл.248 ГПК на МРРБ се явява допустима по искането за произнасяне по разноските за първата инстанция, защото пред първоинстанционния съд МРРБ е представило своевременно списък по чл.80 ГПК /л.1075/. Разпоредбите на ГПК, касаещи разноските в производството, не съдържат изискване при обжалване на решението страната да представя пред всяка следваща съдебна инстанция т. нар. „обобщен“ списък на разноските, включващ не само разноските пред инстанцията, пред която делото е висящо, и но и сторените такива в предходните инстанции, независимо, че за тях вече е представен списък. Подобно тълкуване би обезсмислило изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК до приключване на делото в съответната инстанция, като основна функция на изискването за списък е да създаде яснота за съда и насрещната страна по делото за основанието и размера на претендираните за възмездяване разноски, които са били направени във връзка с делото за съответната инстанция. След като страната своевременно е представила списъка по чл.80 ГПК пред съдебната инстанция, в която те са направени, е налице валидно извършено процесуално действие, което запазва значението си и при пренасяне на делото пред по-горната инстанция, и което следва да съобрази. С решението на първоинстанционния съд от 02.07.2021 г. по гр.д. № 7966/2019 г. на СГС, всеки един от тримата ищци С. М. И., А. Д. Д. и А. Д. Д., на основание чл. 78, ал.3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част на иска, е осъден да заплати на МРРБ сума от по 5995,53 лв. за адвокатско възнаграждение и такова за вещи лица, като първоинстанционният съд е приел, че няма основание размерът на платеното адвокатско възнаграждение 25 377,68 лв. с ДДС да се намали при отчитане сложността на делото и броя на проведените съдебни заседания(четири). Така ищците са осъдени да заплатят с първоинстанционното решение на МРРБ 3х5995,53 лв., общо 17986,59 лв. разноски за адвокат и за вещо лице за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете им срещу МРРБ. С въззивното решение исковете на тримата ищци срещу МРРБ са отхвърлени изцяло- и в частта, в която са били уважени от първоинстанционния съд, не е било обжалвано въззивното решение в тази част, поради което ответникът МРББ има право на пълния размер на направените от него разноски пред първата инстанция. С обжалваното определение на въззивния съд по чл.248 ГПК ищците С. М. И., А. Д. Д. и А. Д. Д. са осъдени да заплатят на МРРБ допълнително разноски пред първоинстанционния съд в размер на 14 240,47 лв. с оглед отхвърлянето на иска, който размер е определен като разлика между присъдена на МРРБ сума за разноски от 5995,53лв. (а с първоинстанционното решение те са 17 986,59 лв.) и определените от въззивния съд за дължими на тази страна разноски общо 20 236 лв., вместо направените 29 377,68лв. (с вкл. 4000 лв. за вещи лица), защото е намалил въззивния съд размера на адвокатското възнаграждение на 16 236 лв. поради прекомерност. Въззивният съд неправилно е разгледал релевираното от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същия въпрос е бил разгледан от първостепенния съд, възражението за прекомерност не е било уважено, ищците не са депозирали молба по чл. 248 ГПК за преразглеждането на този въпрос. Разноските за адвокат представляват 86,38 % от разноските на първата инстанция на МРРБ /25377,68/29377,68 х100/, и от присъдените с първоинстнационното решение на МРРБ разноски само за адвокат се равняват на 15536,82 лв. / 86,38% от 17 986,59лв./. С молбата си по чл.248 ГПК до въззивния съд, МРРБ е поискало само разликата до пълния размер на адв.възнаграждение, но не и разликата до пълния размер на разноските за вещо лице, при което сумата 4000 лв. не следва да участва при формиране на дължимата разлика по молбата по чл.248 ГПК. На ответника МРРБ се полага така разликата над 15536,82 лв. до пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение 25 377,68 лв., или 9840,86 лв. С въззивното определение по чл.248 ГПК, обаче, е присъдена на МРРБ допълнително сума за разноски пред първата инстанция 14240,47 лв., която надвишава определената по-горе дължима сума, при което няма какво още да се присъжда на МРРБ и въззивното определение по чл.248 ГПК в обжалваната част, в която молбата на МРРБ за разликата до 25 3277,68 лв. е оставена без уважение, следва да се потвърди като краен резултат. Въззивното определение в частта за осъждане ищците да платят на МРРБ допълнително 14240,47 лв. не е обжалвано, влязло е в сила, и не може да се промени, предвид и забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл.271, ал.1, изр.второ ГПК, приложим съгласно чл.278, ал.4 ГПК и в производството по частни жалби по чл.274, ал.2 ГПК, каквото производство е настоящето съгласно т.24 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: