Решение № 1262 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12085/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал.4 от Закона за убежищeто и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), подадена чрез юрк. Георгиева, срещу Решение № 31636/29.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8504/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 4175 от 21.07.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС и преписката е върната на ДАБ - МС за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с вх. № 508747 от 27.08.2024 г. при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени от съда. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение се аргументира необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи относно ситуацията в страната по произход на кандидата за международна закрила, както и личната му бежанска история. Изтъква се наличие на фактически и правни констатации в оспорения акт, кореспондиращи с доказателствата по делото, които обуславят извод за липса на предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут, което не е съобразено от съда. Представя писмени доказателства. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго – по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът – М. Б. Ю. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е било Решение № 4175 от 21.07.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на М. Б. Ю. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: М. Б. Ю. е подал молба за международна закрила на 27.08.2024 г., пред РПЦ – гр. София, като е посочил дата на раждане: [дата]. в провинция Мазаре Шариф, общ. Даре Соф, Афганистан. Напуснал Афганистан нелегално след като талибаните превзели гр. Кабул през м. август 2021 г. със сестра си, съпругът й и техните деца в посока Пакистан. От там преминал в Иран, където останал при роднини около 20-30 дни, след което, заедно със семейството на сестра си, преминали нелегално в Турция, гр. Нида, край гр. Кайзери. Първоначално получили кимлик за легален престой в Турция, но ситуацията се променила, започнали да депортират обратно в Афганистан и това ги принудило да продължат към България. По време на проведеното интервю, обективирано в протокол с рег. № УП-508747/20.09.2024 г. обосновава напускането на Афганистан с трудния живот там. Като причина за напускането сочи идването на талибаните, имащи историческа вражда с шиитите. Твърди, че по произход е[заличен текст], завършил шести клас. Работил в строителството в Афганистан, а в Турция практикувал спортове. В проведеното интервю посочва, че никога не е бил осъждан, не е бил арестуван, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група или заради религията, която изповядва. Не е участвал във въоръжени групировки и политически партии. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан. С оглед обстоятелството, че молителя е непридружен непълнолетен на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ, му е назначен особен представител, като също така е определен и социален работник на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. За подаденото заявление са информирани Държавна агенция за закрила на детето и Агенция за социално подпомагане. Представен е доклад от Агенция за социално подпомагане с изх. № СГ/Д-С-СК/707-001/14.07.2025 г. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка, е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт. Според решаващия състав на АССГ, чужденецът е обосновал основателни опасения от преследване, основани на неговата религиозна и етническа принадлежност, и именно поради тях същият се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Наред с това съдът е посочил, че към релевантните по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания като [заличен текст], при преценка на индивидуалното положение на молителя следва да се съобрази, че същият е непридружен, непълнолетен към момента на подаване на молбата за закрила, а към датата на последното съдебно заседание и постановяване на съдебното решение току-що е навършил пълнолетие – възраст, която е близка до защитимата уязвима група, на която младежите в Европа все още посещават училище, като е посочено, че евентуално негово връщане в Афганистан, независимо от навършеното пълнолетие, би го изложило на идентични рискове като детски труд и набиране на младежи във въоръжени групировки. Прието е, че съобразно данните на ВКБООН шиитите са се сблъсквали с ограничения, физическо насилие, тормоз, произволни арести и задържане за публично показване на религиозни символи и за празнуване на годишен фестивал, а хазарите са изправени пред дискриминация и малтретиране от други етнически групи и често от местни де факто длъжностни лица. В допълнение съдът е приел, че шиитските мюсюлмани, които са хазари, са били обект на "широко разпространени и систематични" атаки от страна на ИДИЛ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните пред настоящият касационен състав се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на кандидата съгласно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. От данните по делото се установява, че по отношение на лицето са спазени всички гаранции за отчитане на висшия интерес на детето. Назначен е представител от НБПП, както и представител на социалните служби. Видно от мотивите на решението на председателя на ДАБ са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и при преценката на най-добрия интерес на детето. Следователно, така предприетите действия в рамките на административното производство обосновават спазването на необходимата процедура по Закона за закрила на детето с оглед осигуряване защита на интереса на лицето, ненавършило пълнолетие. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретната лична история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Молбата за закрила чужденецът мотивира с обстановката в страната му на произход. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е заплашван в страната си по произход. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие, не е бил обект на репресии. Решението да напусне Афганистан е взето от неговите родители, тъй животът в Афганистан станал много труден, като в проведеното интервю молителя е заявил, че не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група или заради религията, която изповядва. В случая не се установява, а и не се твърди от чужденеца да е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обосновано административния орган е приел, че спрямо М. Б. Ю. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. По делото не са налице данни, в т.ч. и такива, съдържащи се представените по делото справки, изготвени от администрацията на ДАБ съобразно Методология на Агенцията на ЕС за убежището, понастоящем конфликтът да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. Липсват доказателства за това, че ситуацията в Афганистан достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият закрила е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не е споделило конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Афганистан, както и ясно формулирани опасения за тежки посегателства спрямо него в резултат на въоръжения конфликт при евентуалното му връщане в страната. Напротив, изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Следва да се посочи, че само по себе си обстоятелството, че търсещия закрила е с [заличен текст] не представлява основание за предоставяне на закрила. При извършване на преценката, настоящата инстанция съобразява информацията, предоставена от Европейската Агенция за убежището, според която може да се заключи, че два основни паралелни вътрешни въоръжени конфликта по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г., се провеждат на територията на Афганистан: между фактическото правителство на Талибаните и съпротивата на NRF и AFF; и между талибанското правителство и ISKP. Конфронтациите и инцидентите, свързани с тези конфликти, засягат предимно някои провинции или отделни градове. По отношение на провинциите, в които се случват сблъсъци и инциденти, трябва да се пристъпи към оценка, за да се провери дали останалите критерии по член 15, буква в) от Директивата също са изпълнени кумулативно. Според актуалната информация на Агенцията две въстанически групировки се противопоставят на управлението на Талибаните с въоръжена сила: едната е водена от групи за съпротива, включително NRF и AFF, а другата - от ISKP (ИДИЛ). Тези групи са активни в някои райони, но никоя от тях не е успяла да завладее значителна територия или да формира сериозна заплаха за управлението на талибаните. От значение за спора е втората групировка ISKP – ИДИЛ. Нейната дейност традиционно е съсредоточена в Кабул и в източните провинции на страната, по-специално в Кунар и Нангархар, както и в някои северни райони. През 2023 г. и след това нападенията на ISKP са намалели. Тези нападения, които са продължили през 2023 г., са били насочени срещу талибански служители и не е имало големи нападения срещу хазари или шиити от септември 2023 г., т. е. в последните години ISKP се е преориентирала към нападения предимно срещу талибани и високопоставени държавни служители, както и срещу чуждестранни цели, включително руското посолство, пакистанското посолство и хотел, собственост на китайци, в Кабул. Сочените обстоятелства се потвърждават и от данните в представените пред касационната инстанция справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, според които хазарите се сблъскват с дискриминация, систематично третирани са по различен начин, много хора от хазарските общности са уволнени от държавните им длъжности. Не са налице, обаче, данни за тежки посегателства или заплахи срещу живота или личността на хазарите или безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Афганистан, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, с което по жалба М. Б. Ю. съдът е отменил Решение № 4175/21.07.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето против административния акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение