Определение № 32 от 31.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 190/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано по частна жалба на Х. А. С. К. срещу разпореждане на Пловдивски апелативен съд № 362/ 17.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 310/ 2021 г., с което е върната подадената от Х. А. С. К. частна жалба вх.№ 3537/ 21.09.2021 г. против постановено от същия съд по същото дело определение № 192/ 25.08.2021 г., поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й. Жалбоподателката поддържа, че е внесла държавна такса за жалбата си пред Пловдивски апелативен съд, който обаче не разгледал и не се произнесъл по „петитума на наказателен иск № 143/ 22.02.2021 г.“, затова следвало да препрати внесената сума на ВКС. Излага съображения, че неоснователно първоинстанционния и въззивния съд са попречили да упражни правото си на защита на нарушени нейни права. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основното производство по гр.д.№ 21/ 2021 г. е образувано пред Смолянски окръжен съд по искова молба на Х. А. С. К. с формулиран петитум за възобновяване на производствата по частни наказателни дела, анулиране на фалшиви досиета и подвеждане на магистрати към отговорност. След като всички съдии от Смолянски окръжен съд си направили отвод, исковата молба е изпратена за разглеждане от Пловдивски окръжен съд, пред който е образувано гр.д.№ 515/ 2021 г. След като дал указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, които намерил за неизпълнени, с разпореждане от 24.03.2021 г. първоинстанционният съд върнал исковата молба. С определение на Пловдивски апелативен съд от 14.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 310/ 2021 г. разпореждането за връщане е потвърдено. Подадената от Х. А. С. К. частна жалба срещу това определение е оставена без движение от съда с указания за отстраняване на нередовности, по повод на което е направено искане от жалбоподателката за освобождаване от държавна такса. Същото е отхвърлено с определение от 25.08.2021 г., а частната жалба срещу това определение е върната с обжалваното в настоящето производство разпореждане. То е постановено, след като делото е било изпратено във ВКС и върнато на въззивната инстанция с указания за събиране на дължимата държавна такса. Указанията са били съобщени на Х. А. С. К. на 05.11.2021 г. и не били изпълнени в законния срок. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.275 ал.2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат разпоредбите на чл.260 – чл.262 ГПК, които задължават съда, пред когото жалбата е постъпила, да извърши проверка на редовността й. В случай на констатирана нередовност този съд е длъжен да укаже на жалбоподателя да я отстрани в законовия срок, а ако указанията му не бъдат изпълнени – да върне частната жалба. По този начин в конкретния случай е процедирал Пловдивски апелативен съд, изпълнявайки задължителни указания на ВКС. Частната жалбоподателка не твърди, че е изпълнила дадените й указания, а счита същите за незаконосъобразни. Доводите й са неоснователни, тъй като същата дължи държавна такса и не е внесла такава в законния срок. Затова правилно нередовната частна жалба е била върната. Що се касае до доводите на Х. А. С. К. по съществото на спора, тяхното обсъждане в настоящето производство е недопустимо. Компетентността на тази инстанция в това производство се изчерпва с контрол върху процесуалното решение на апелативния съд за наличие на предпоставките за връщане на частната жалба вх.№ 3537/ 21.09.2021 г. А тези предпоставки са налице, тъй като частната жалба е нередовна и нередовностите й не са отстрани в законовия срок. Затова правилно тя е била върната на подателя й. По изложените съображения Върховният касационен съд