Определение № 95 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5447/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по повод постъпила частна жалба от Ж. Б. С., чрез пълномощниците му адв.С. Д. и адв.В. И. срещу разпореждане № 6931/2013 г. по гр.д.№1754/2013 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно е върната частната му жалба, по съображения,че актът срещу който е насочена подлежи на обжалване. Ответникът по частната жалба А. „М.” в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Т., я оспорва.Претендира разноски. Настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира по делото следното: С допълнителна въззивна жалба по гр.д.№1754/2013 г. на Варненския окръжен съд жалбоподателят е поискал на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК спиране на производството по делото ,до произнасяне на ВАС по адм.дело № 1819/2013 г. относно нищожността на §9 ал.1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. С протоколно определение от 24.06.2013 г.искането е оставено без уважение.Срещу същото е подадена частна жалба вх.№20601/01.07.2013 г.С обжалваното разпореждане същата е върната, като насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.На 09.07.2013 г. по делото е постановено решение № 1530, с което спорът е разрешен по същество, като е потвърдено решението, постановено от Варненския районен съд по гр.д.№11358/2012 г. Настоящият състав на ВКС ІІІ го.о намира,че частната жалба е недопустима,поради липса на правен интерес от обжалването на разпореждането. Определението, с което е оставено без уважение искането за спиране е по движението на делото, не препятства неговото развитие и не е посочено в закона, като подлежащо на отделно обжалване.Контрол за неговата законосъобразност се осъществява по повод обжалване на решението, постановено по делото,при което ако отказът да бъде спряно е бил незаконосъобразен, то ще се третира като процесуално нарушение.След като вече е постановено решение, жалбоподателят няма правен интерес да обжалва разпореждането за връщане на частната жалба срещу определението, с което е отказано спиране на делото. Ответната страна е поискала да й бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт въз основа на чл.78 ал.8 ГПК.Същото следва да бъде уважено на основание чл.11 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,