Определение № 404 от 03.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 328/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на мл. адв.Г. Г. Х. представляващ като назначен по реда на Закона за правната помощ адвокат касаторката С. И. Г., срещу определение от 16.05.2011г. по в.гр.д.49/2011г на Ямболски окръжен съд, с което при постъпила нередовна касационна жалба срещу решението, е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване и процесуално представителство пред ВКС. Поддържа се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението.Съображението на въззивния съд за постановения отказ ,че страната вече има назначен по реда на ЗПП процесуален представител адв. Г. Г. Х. от АК Я. ,не са съобразени с ограничението по чл. 24 ал.2 от ЗАдв. предвид факта ,че последния няма необходимия юридически стаж за да представлява касаторката пред Върховен касационен съд. Съображения са развити в жалбата. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното понасотящем определение, по молба на С. И. Г. е постановен отказ за предоставяне на правна помощ във връзка с касационно обжалване на решението със съображението, че страната има назначен по реда на ЗПП адвокат, чието представителстнво не е прекратено. Въззивният съд не е съобразил факта ,че след освобождаване на първоначално определената като служебен защитник адв. Язунова определеният от АК Я. и назначен с протоколно определение от 03.12.2010г адв. Х. не отговаря на изискването на чл. 24 ал.2 от ЗАдв и неправилно е приел молбата като основание за постановяване на акт по чл. 25 ал.1 от ЗПП. Необходимостта от правна помощ в гражданския процес е въпрос, служебно преценяван от съда по молба на заинтересованата страна, а нейният обем се урежда от правилата на процесуалното представителство .В случая не се касае за първоначално предостявяне на правна помощ по делото ,нито е следвало да се постановява отказ от такава. Предвид молбата на страната от 10.05.2011г, въззивният съд неправилно е квалифицирал искането и не е съобразил служебната си роля когато е необходимо освобождаване и замяна на назначения по реда на ЗПП адвокат, съгласно чл. 26 ал.5 от ЗПП. Гореизложеното налага обжалваното определение да бъде отменено. Налице е основаие, както и искане ,уточнено в настоящата частна жалба, мл. адв.Г. Г. Х. от АК Я. да бъде освободен като представляващ по реда на Закона за правната помощ адвокат, по което искане следва да се произнесе ЯОС. При наличие на определение ,с което вече е предоставена правна помощ на страната, отговорът на постъпилото искане не е посредством акт за отказ ,нито следва повторно да се постановява определение за предоставяне на правна помощ. Делото следва да бъде върнато на Ямболски окръжен съд за постановяване на определение, с което след освобождаване на посочения адвокат, да бъде изискано от АК Я. определянето на друг адвокат, отговарящ на условието по чл. 24 ал.2 от З Адв. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о