Определение № 144 от 02.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2014 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№33250/20.03.2013г.,подадена от М. М. К. от [населено място] против решение №1096/18.02.2013г. на Софийски градски съд,ІV В въззивен състав,постановено по гр.д.№6205/2011г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 18.02.2003г. по гр.д.№5570/1999г. на Софийски районен съд,48 състав и вместо това е постановено:осъжда М. М. К. да предаде на основание член 38 а ЗЖСК на Т. В. И. фактическата власт върху апартамент №49,вх.Г,ет.5 в сградата на ЖСК”Б. х”-блок №5,състоящ се от антре,тоалетна,мокро помещение,баня-тоалетна,кухня,три балкона,три стаи,дрешник,дневна,столова,с площ от 158,09 кв.м,заедно с мазе №11,с площ 5,77 кв.м и припадащата се част от дворното място,съставляващо парцел V,кв.133-Д,м.”К. село”-плавателен канал,с площ 8 500 кв.л,като решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответницата- [фирма] в несъстоятелност. С решаващите си мотиви,след отчитане на установените фактически положения по делото и с оглед указанията на ВКС,дадени с отменителното му решение по делото,въззивният съд е посочил,че основателността на предявения иск по член 38 а ЗЖСК се предпоставя от следното:ищецът да е член-кооператор на ЖСК,в съдържанието на членственото му правоотношение да съществува правомощие на ищеца спрямо ЖСК да получи,след построяване на сградата,конкретен жилищен обект,индивидуализиран с разпределителен протокол,този обект да е собственост на ЖСК,като предмета на делото е владението на жилището,а правото да се иска владението произтича от правото на собственост на ЖСК.В тази връзка въззивният съд е отбелязъл изрично,че когато основанието на ответника да владее жилището не произтича от разпределителен протокол на ОС на ЖСК,както е в настоящия случай,последният може да се защитава само с възражението,че имотът не е собственост на ЖСК,противопоставяйки и свои самостоятелни права върху него,поради което ответникът не може упражнявайки чужди права,да прави възражения,които произтичат от отношения на ЖСК и ищеца,в.т.ч. такива,че ищецът не е член на ЖСК.С оглед дадените от ВКС, задължителни указания,въззивният съд е анализирал възраженията на ответницата за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ЖСК,в контекста на изкупуване,относно волята на ЖСК при сключване на договорите за дарение и продажба.Съдът е посочил,че съобразно приетото в нотариалните актове,с които на ЖСК”Б. х.” се прехвърлят идеални части от имот, е обективирана и проверка на нотариуса за представителната власт на явилите пред него лица,което изявление на нотариуса има обвързваща доказателствена сила,поради което следва да се приеме,че ЖСК е изявила воля чрез лице с представителна власт.Наред с това, съдът е взел предвид че отделно от горното, е извършено и потвърждаване на действията на лицето,явило се като представител на ЖСК пред нотариуса,с обсъденото решение на ОС на ЖСК,с което с обратна сила са приети правните последици от двата процесни договора.Съдът е приел,че доколкото не е доказано от ответницата,че проверката на нотариуса,че праводателят на ЖСК е собственик на прехвърлените права не отговаря на действителното положение,договорите за дарение и продажба са породили вещнопрехвърлително действие.Във връзка с факта,че ЖСК е съсобственик на имота,съдът е стигнал до извода,че това не се отразява на легитимацията на ищеца,тъй като съсобственикът може да иска от всяко лице връщането на цялата вещ,която се държи без основание.В случая,с оглед установеното по делото,съдът е стигнал до крайния извод,че ответницата не противопоставя право да държи имота на правно основание,като упражнява фактическа власт върху него,при липса на такова,а аргумента,че имотът й е предоставен от третото лице-помагач на основание сключен предварителен договор,последният не създава противопоставими права,които да доведат до отхвърляне на иска. Във втората част от касационната си жалба,касаторът е инкорпорирал изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,като заявява: „Посочвам следните основания за допускане на касационно обжалване: Съдът по горното дело се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са решени в противоречие с практиката на ВКС.”, след което цитират решения,постановени от ВКС,част от които са постановени по реда на член 290 от ГПК,друга част са постановени по реда на ГПК/отм/.Във връзка с така посочените актове,като посочва част от съдържанието им,касаторът твърди,че изводите на въззивния съд са в противоречие с тази съдебна практика. В тази част от изложението на касатора,липсва формулиран правен въпрос,който да е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда/виж т.1 на ТР №1/2009г./.Непосочването на правния въпрос,разрешен от въззивния съд с обжалваното решение,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.Наред с това,сочената практика се отнася до съдържанието на членствените правоотношения за членовете кооператори на ЖСК,във връзка с възражението на ответницата,настоящ касатор,които са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд. Във втората част от изложението си касаторът твърди,че/цитирам/: „ С обжалваното решение не бяха решени редица въпроси,които са от съществено значение за развитието на правото и които въпроси бяха поставени за разглеждане по силата на направените от мен възражения”,след което в осем пункта,касаторът посочва кои според него въпроси не са били решени с постановеното въззивно решение. Според възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Преди всичко отнася се до правен въпрос,разрешен от съда с въззивното решение,когато последният се е произнесъл по този въпрос, било в противорчие с практиката на ВКС,било разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото/виж член 280,ал.1 ГПК/,а не до неразрешени според касатора от него въпроси,т.е такива по които въззивният съд не се е произнасял с постановеното решение,предмет на касационната жалба. С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд