Определение № 608 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение30.07.2014 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 6798/23.07.2014г. на Ц. Ц. Д. от [населено място], [улица], за спиране на осн.чл.282 ал.2 ГПК на изпълнението на определение от 04.01.2013г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 16477/2012г. на Софийски градски съд и на изп.д. №20148630401238 по описа на ЧСИ С. Х., рег.№ ***, с район на действие СГС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 282 ГПК. Жалбоподателят Ц. Ц. Д. е подал молба с вх.№6798/23.07.2014г. с искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №20148630401238 по описа на ЧСИ С. Х., рег.№ ***, с район на действие СГС. От представените с молбата доказателства е видно, че изпълнителното дело е образувано по издаден изпълнителен лист от 29.03.2013г., на основание определение от 15.11.2012г. по гр.д.№34087/2010г. на РС-София, с което в тежест на страната са присъдени за заплащане 510 лева разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Молбата за спиране на изпълнението е неоснователна.По реда на чл.282 ГПК може да бъде спряно изпълнението на осъдителни решения на въззивните съдилища, които не са влезли в законна сила, тъй като те подлежат на принудително изпълнение /чл.404 т.1 ГПК/, а само по себе си подаването на касационна жалба срещу тях не суспендира изпълнителната им сила – чл. 282 ал. 1 ГПК. В тези хипотези процесуалният закон предвижда възможност за страната да поиска спиране на изпълнението на решението, при наличието на кумулативно дадени предпоставки за това. В случая молителят е обжалвал с частна касационна жалба определение на въззивния съд, с което е потвърдено прекратително определение на първата инстанция. Именно с първоинстанционното определение в тежест на страната и на основание чл.78 ал.4 ГПК са възложени разноските за неоснователно предизвикания процес. Присъждането на разноски, обаче не трансформира съдебния акт в осъдителен. Разноски могат да се присъдят във всяко исково производство без оглед вида на материалното право и на търсената съдебна защита. За разлика от отменения ГПК от 1952 г., действащият ГПК от 2007 г. не предвижда процесуална възможност за самостоятелно обжалване на съдебните актове /решения и определения/ само в частта им за разноските по делото. На разположение на страната е единствено процесуалната възможност по чл. 248 от ГПК - да иска изменение на съответния съдебен акт в тази негова част - относно разноските по делото, като компетентен да се произнесе по такава молба е същият съд, който е постановил акта, а не горестоящата спрямо него съдебна инстанция. Пред последната страната може да обжалва единствено самото определение, което е постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Няма данни жалбоподателят да е използвал този процесуален ред. Дори и такава жалба да е подадена, съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 24 и мотивите към нея от ТР№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС, тя не би била частна касационна жалба, поради което също не биха намерили приложение разпоредбите на чл. 282 ал. 2, във вр. с чл. 278 ал. 4 от ГПК. Отделно от това, способът за защита на молителя срещу издадения изпълнителен лист за принудително събиране на разноски е този, предвиден в чл.407 ГПК – чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а не този по чл.282 ГПК /респ. по чл.277 ГПК, за което също не са налице предпоставките/ - чрез спиране на изпълнението на определението в частта му за разноските. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение