Определение № 50215 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2401/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение № 151/24.06.2021 г. по в. т. д. № 22/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Велико Търново за присъждане на обезщетение в полза на П. С. С. в размер над 100 000 лв. до 120 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, въпреки това е процесуално недопустима в една своя част. Тъй като „ЗД „Бул Инс“ АД е атакувало с въззивна жалба единствено частта от първоинстанционното решение, с която са присъдени обезщетения на С. и Т. С., то същото е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение на П. С., съответно тази част не е била предмет на въззивното производство и няма произнасяне по нея. Поради липса на висящност на производството по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от П. С., пред въззивната инстанция, касационната жалба на „ЗД „Бул Инс“ АД в тази част се явява недопустима на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, тъй като на практика цели пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. С тези мотиви и на основание чл. 286, ал. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС