Определение № 1539 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. Ц. Попова в качеството ѝ на процесуален представител на Х. И. К. за изменение на решение № 12187/12.11.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5255/2024 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.1 ГПК. В молбата се твърди, че по делото е представено пълномощно, подписано от Х. К. и адвокат Попова, в което изрично е посочено, че процесуалното представителство по адм. дело № 5255/2024 г. по описа на Върховния административен съд на ответника по касация е безплатно, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Поддържа, че това обстоятелство не е съобразено от съда при постановяване на решението. Искането е за изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят такива на основание чл. 38, ал.2 ЗА в минималния предвиден размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът – министъра на земеделието и храните, чрез юрк. К. Стефанов изразява становище за неоснователност на искането, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен от страната списък на разноските по чл. 80, ал.1 ГПК (т. 9 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г.). При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: С решение № 12187/12.11.2024 г. по адм. дело № 5255/2024 г. Върховният административен съд, първо отделение е оставил в сила решение № 1539/16.02.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1368/2020 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-45/02.04.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите за установена по отношение на Х. И. К. от гр. Асеновград подлежаща на възстановяване несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в размер на 1 361 382 лева и лихви 747 790.74 лева - общо 2 109 172.74 лева. С решението не са присъдени разноски, тъй като е прието, че по делото не са представени доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие между Х. К. и адв. Ц. Попова за предоставяне на безплатна правна помощ. Основателни са доводите на молителя, че при постановяване на решението не е взето предвид представеното по делото пълномощно, подписано от страната и нейния адвокат, в което е обективирано съгласие за осъществяване на процесуалното представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Писмената форма на договора за правна защита и съдействие, сключен между адвоката и клиента, е за доказване (т.1 от ТР №6/2012 на ОСГТК, ВКС) и в случая е спазена. Процесуалното представителство на ответника по касация е осъществено от адвокат Попова, липсват данни за уговорено в тежест на страната адвокатско възнаграждение и съгласно чл. 143, ал.1 АПК разноските са в тежест на министъра на земеделието и храните, чиято касационна жалба е отхвърлена като неоснователна. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав приема, че са изпълнени предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Попова. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, субсидиарно приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, преценката относно размера на възнаграждението се извършва с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 при извършването на тази преценка националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от адвокат Попова процесуални действия по защитата на ответника в касационното производство, възнаграждението следва да бъде определено в размер на 3 400 лева. ( В този смисъл е и решение № 3163/15.03.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7426/2022 г., в частта за разноските). Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,