Определение № 485 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2024 г.

Производство по чл. 307 и сл.309 ГПК. Образувано е по две молби от „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД чрез пълномощник адв. И. А., за отмяна на определения и решение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 3118/2022 г. на ВКС, І г.о., така: 1/ молба за отмяна вх. № 504237 от 24.10.2023 г. на определение № 50138/05.07.2023 г. по чл.288 ГПК и последващото го определение № 50060/25.09.2023 г. по чл.250 ГПК, и 2/ молба за отмяна вх. № 500519/06.03.2024 г. на решение № 50083/06.02.2024 г. по чл.290 ГПК. С първата молба и уточненията към нея, се твърди и за двете определения наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК- ново доказателство, а именно ПУП-ПРЗ за процесния имот и становище на общ.Варна по заявление по чл.4 ЗУЕС, които не са били събрани в приключилото производство по причини, различни от процесуална небрежност на страната, но нуждата от които възникнала от прочита на определението на ВКС по чл.288 ГПК, в резултат на което въззивното решение е влязло частично в сила. Изложени са и мотиви, обосноваващи молбата. С първата молба е направено е и евентуално искане за отмяна отново на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК и по същите съображения, и на влязлото в сила, в резултат на постановените определения по чл.288 ГПК и чл.250 ГПК, въззивно решение № 397/30.03.2022 г. по в.гр.д.№ 2618/2021 г. на ОС-Варна в частта, в която предявеният срещу молителя иск по чл.109 ЗС е бил частично уважен. Направено е и искане за образуване на тълкувателно дело, респ. за спиране на гр.д.№ 3118/2022 г. на ВКС. По първата молба, насрещните страни-ищци в производството А. А. М., А. А. М.-чрез законен представител Л. М. М., и Ю. Н. Ц., с писмен отговор чрез общия си пълномощник адв.П. С., я оспорват като недопустима, съответно искането за образуване на тълкувателно дело намират също за недопустимо. Искат да се прекрати производството по тази молба, претендират се разноски само от Ю. Ц.. С втората молба за отмяна (подадена след постановяване от ВКС на решение по чл.290 ГПК в резултат на частично допускане касационно обжалване с горепосоченото определение по чл.288 ГПК на въззивното решение № 397/30.03.2022 г. по в.гр.д.№ 2618/2021 г. на ОС-Варна в частта, в която искът по чл.109 ЗС е бил частично отхвърлен), се твърди наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.1, аналогично на първата молба-същите нови доказателства а именно ПУП-ПРЗ за процесния имот и становище на общ.Варна по заявление по чл.4 ЗУЕС, и същата обосновка, както и се сочи и на още едно ново доказателство- постановление № 1308/2023 от 12.12.2023 г. на РП-Варна, относимо към приетото по делото заключение на вещото лице О.. По втората молба за отмяна, насрещните страни-ищци в производството, не са взели становище в срока по чл.306 ГПК. Видно от разпореждането за образуване на настоящето дело, по подадена от Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД трета молба за отмяна вх.№ 23973/04.12.2023 г. на въззивното решение № 397/30.03.2022 г. по в.гр.д.№ 2618/2021 г. на ОС-Варна е образувано самостоятелно производство по чл.307 ГПК. Молбата за отмяна на определенията на ВКС по гр.д.№ 3118/2022 г., а именно определението по чл.288 ГПК и определението по чл.250 ГПК, с което е отказано допълване на определението по чл.288 ГПК, е недопустима. С Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че на отмяна по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК подлежат само влезли в сила съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество. Този правен способ се прилага само към съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, така и към определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая предмет на исканата отмяна с първата молба не е съдебен акт от категорията на горепосочените, определението по чл.288 ГПК и това по чл.250 ГПК във връзка с първото, не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешават материалноправен спор, поради което подадената срещу тях молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Това налага направеното с нея евентуално искане за отмяна на въззивното решение във влязлата му в сила част поради недопускане касационно обжалване, да се раздели от настоящето производство и изпрати за разглеждане в образуваното пред ВКС друго производство по чл.307 ГПК за отмяна на същото въззивно решение, което друго дело е образувано по по-рано подадена молба за отмяна от 04.10.2023 г. Служебна справка сочи, че това е гр.д.№ 4851/2024 г. на друг касационен състав на ВКС, І г.о. В производството по Гл.24 ГПК- Отмяна на влезли в сила решения, не е предвидена възможност за касационният състав, разглеждащ молба за отмяна, да отправя предложение за образуване на тълкувателно дело при констатирано противоречиво решаване на въпроси във ВКС, каквато възможност е предвидена в ГПК само в производството по Гл.22- Касационно обжалване. Прилагането по аналогия в случая е недопустимо, и първата молба за отмяна вх. № 504237 от 24.10.2023 г. в тази част следва да се остави без разглеждане поради липсата на предвиден процесуален ред за това. Молба за отмяна вх. № 504237 от 24.10.2023 г. следва да се остави без разглеждане и в частта, в която е направено искане за спиране на производството по гр.д.№ 3118/2022 г. на ВКС, І г.о., доколкото към момента на образуване на настоящето дело, производството пред ВКС по гр.д.№ 3118/2022 г. е приключило окончателно с постановените по него определение по чл.288 ГПК и решение по чл.290 ГПК от 06.02.2024 г. Така искането за спиране се явява без предмет. Втората молба за отмяна с вх. № 500519/06.03.2024 г., по която се иска отмяна на решение № 50083/06.02.2024 г. по чл.290 ГПК на ВКС по гр.д.№ 3118/2022 г., І г.о., следва да се допусне до разглеждане. По разноските, поискани от Ю. С., съдът отлага произнасянето с акта си по окончателното приключване делото, с оглед необходимостта и от стабилизиране /влизане в сила/ на настоящето определение в прекратителната му част. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия,