Определение № 815 от 24.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 138/2012 г.
ВКСII търговско отделение24.09.2012 г.докладчик Мария Славчева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. И. С. срещу определение № 5 от 03.01.2012 г. по ч. т.д.№ 264/2011 г. на Силистренски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. С. от [населено място] срещу определение № 5 от 03.01.2012 г. по ч. т. д. 264/2011 г. на Силистренски окръжен съд, което се потвърждава разпореждане за незабавно изпълнение от 21.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 1298/2011 г. на Районен съд [населено място]. В частната касационна жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение, поради което се иска отмяната му. Ответникът [фирма] поддържа, че частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които подлежат на касационно обжалване са изчерпателно посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и това са постановените от тях определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд, постановен по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане С настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, но не прегражда по-нататъшното развитие на делото и има окончателен характер. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 419, ал. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 1, т. 1
- чл. 274, ал. 3, т. 1