Решение № 14814 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2010 г.

Решение № 14814 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 284 от 11.02.2009 г. по адм. дело № 3342/2009 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, IV състав, с което е отменен Ревизионен акт № 030901584/18.09.2009 г. на ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 710/27.11.2009 г. на зам. Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Пепа Маркова Ризова са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 887,55 лв. за 2003 г. и 2004 г. и лихви върху него в размер на 579,33 лв. По делото е подадена и частна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Определение № 289/19.03.2010 г. по адм. дело № 3342/2009 г., с което е изменено решение № 284 от 11.02.2009 г. по същото дело в частта за разноските, като Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Пепа Маркова Ризова сумата 260 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на определението, като се твърди, че АС неправилно е присъдил разноски в полза на жалбоподателката след като не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено процесното определение. Ответникът - Пепа Маркова Ризова, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната и на частната жалба. Подробни съображения развива в писмен отговор от 24.03.2005 г. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отмени процесния РА, с който на Пепа Ризова са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 887,55 лв. за 2003 г. и 2004 г. и лихви върху него в размер на 579,33 лв., АС-Варна е констатирал следното: За процесните периоди ревизираното лице не е подало декларация и не е декларирало получени доходи. В декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК е декларирало доход от трудовоправоотношение с "Интралукс" ЕООД, за които не са представени служебни бележки, от които да е видно дали данъкът е удържан. Съпругът на жалбоподателката е декларирал доходи от пенсии. В декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК жалбоподателката е посочила, че през процесните периоди живее в едно домакинство със съпруга си и двете си деца, едно от които е пълнолетно. С Решение № 710/27.11.2009 г. зам. Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП е приел, че е налице СИО, поради което установените недекларирани доходи следва да се разделят на две. В хода на съдебното производство е установен, че Пепа Ризова наследник на Марко Илиев Андреев, починал на 30.09.2003 г. Констатирано е, че за периода 13.02.2003 г. - 6.03.2003 г. Марко Андреев е продал акции на стойност 28 546,47 лв., като е представено и извлечение от "ОББ" АД за изтеглени суми от него в размер на 36 600,64 лв. От показанията на свидетелката Николина Андреева /майка на жалбоподателката/ съдът е установил, съпругът и е имал 1700 акции от "Албена" АД и 15 000 лв. в банки, като след смъртта му са преживявали от продажбата на акции и теглене от сметките. Според съда неправилно приходният орган е приел, че издръжката на четиричленно семейство следва да се определи на база на издръжката за едно лице, а не на база издръжката за едно домакинство. АС е приел, че като база на разходите следва да се приемат данните на НСИ за издръжката на едно домакинство, а не за едно лице, тъй като при формиране на средния разход за едно лице се отчитат отделно разходи за отопление, вода, храна и т. н., които са общи, в малко по-голям размер за едно домакинство и това е отчетено при формиране на размера на средния разход от НСИ. Съобразно данните на НСИ средния разход на едно домакинство за 2003 г. възлиза на 4 178 лв., а за 2004 г. - 4653 лв. Съобразно горното, съдът е обосновал извода, че не е налице данъчно задължение за 2003 - 2004 г. и е отменил като незаконосъобразен РА. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като в него подробно и точно е установена фактическата страна по спора и са направени съответни на нея правни изводи. Съдът е обсъдил доказателствата събрани в хода на съдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност и по-специално се е съобразил с удостоверение № 66174/2009 г., справката от "Маклер - 2002 г." АД, както и извлечение от "ОББ" АД, които напълно кореспондират с гласните доказателства поделото и правилно е стигнал до извода, че след смъртта на наследодателя на ответницата по касационната жалба, нейн баща - семейството е преживявало от продажбата на акции и теглене от сметките на покойния Марко Андреев. Правилен е изводът на съда, че в настоящия случай издръжката за едно четиричленно семейство следва да се определи на базата на издръжката за едно домакинство, а не за едно лице. Като се е мотивирал с данните на Националния статистически институт за издръжката на едно домакинство. Съдът се е съобразил с данните на НСИ за средния разход за едно домакинство, като правилно е приложил разпоредбите на чл. 19, ал. 3 от СК и обосновал извод, че не е налице данъчно задължение за 2003, и 2004 г., предвид което и касационната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Относно частната жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, ВАС намира същата за неоснователна. По делото са представени ксерокопия на фактура от 11.12.2009 г., както и на фискален бон със същата дата, от които е видно, че ответницата по касацията е заплатила сумата от 250 лв. за адвокатска защита по воденото пред АС. Съобразно горното, определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответницата - Пепа Ризова следва да бъде присъдено за касационната инстанция адвокатско възнаграждение в доказания размер - 320 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 2.11.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - I А отделение,