Решение № 216 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6331/2014 г.

Решение № 216 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6331/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СОУ "С. С. К. и М. "- [населено място], чрез адв. С. Н., срещу въззивно решение № 1469/17.07.2014 г., постановено по възз. гр. д. № 1866/2014 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е отменено решение № 1749/28.04.2014 г. по гр. д. № 645/2014 г. на РС - Пловдив и са уважени предявените от Е. П. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответната страна Е. Т., представлявана от адв. П., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Касационната жалба е допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. С Определение № 1462/17.12.2014 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за възможността директорът на училище да прекрати трудовия договор за длъжността "главен учител", на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като въведе с длъжностната характеристика допълнителни квалификационни изисквания, наред с нормативно установените в ЗНП, ППЗНП, Инструкция № 2/1994 г. и Наредба № 5/1996 г. По правния въпрос, касаещ приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, има създадена непротиворечива задължителна съдебна практика. Съгласно принципно приетото в тази практика, изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието той може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението /Решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, III г. о. и др./. Допълнително, по поставения правен въпрос, следва да се отбележи и следното: Критериите за заемане на длъжността "главен учител" са посочени в чл. 124, чл. 124а от ППЗНП и в Инструкция № 2/1994 г. /издадена на основание чл. 39 ЗНП/ за изискванията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател", съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Нормативно определените изисквания включват - завършено висше образование и образователно-квалификационна степен "магистър", професионална квалификация "учител" и придобит 10-годишен професионален опит. Същевременно, развитието на професионалните компетентности на педагогическите кадри / в т. ч. и възможностите за финансиране на обученията/ е изрично предвидено в чл. 39, ал. 4 и чл. 42, ал. 3 от ЗНП, като то се осъществява чрез продължаваща квалификация в различни форми и на различно равнище /училищно, регионално, национално/, а една от тях е тази за придобиване на професионално - квалификационни степени. Процесът за повишаване на квалификацията е законодателно дефиниран като етап в непрекъснатата подготовка на учителите. Основният подзаконов нормативен акт, определящ условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета е Наредба № 5/29.12.1996 г. В същата е предвидено, че повишаването на квалификацията цели да осигури съответствие между социалната практика, потребностите на образователната система и равнището на професионална компетентност на педагозите и да даде възможност за тяхното професионално развитие /чл. 6, т. 1, т. 2 и т. 3/. С наредбата са уредени условията, начина и реда /срокове, процедури, финансиране/ за повишаване квалификацията на учителските кадри, включително придобиването на професионално-квалификационни степени /от пета до първа/ и висшите учебни заведения, които провеждат подготовката за придобиване на ПКС /чл. 14, чл. 15 и сл. от Наредба № 5/1996 г./. Включването в различните организационни форми за повишаване на квалификацията се извършва както по желание на самите педагогически кадри, така и по препоръка на директора училището или на експерти от РИО. Следователно, възможността за развитие и получаване на по-висока квалификация от всеки учител е изрично уредена от законодателя. В този смисъл, въвеждането с длъжностната характеристика от директора на училището на допълнително изискване за притежаване на определена професионално - квалификационна степен от преподавателя, заемащ длъжността "главен учител", само по себе си не може да се окачестви като промяна, противоречаща на нормативно установените държавни образователни и квалификационни изисквания. Това е така, защото след придобиването на първоначална подготовка и образователно-квалификационна степен /"магистър" или бакалавър"/ в системата на висшето образование, както и професионална квалификация "учител", с която се удостоверява правото за заемане на учителска длъжност, професионалното развитие и продължаващата квалификация на учителските кадри се извършват в хода на професионалната им дейност, за което държавата е създала правна рамка, ред и условия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа касационната жалба с оглед заявените в нея основания за касационно обжалване, намира следното: С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата за длъжността "Главен учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Пиано", на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е незаконосъобразно. Посочено е, че в случая работодателят /директорът на училището/ не е имал право да въвежда допълнително квалификационно изискване за заемане на длъжността, тъй като нормите на чл. 124 и чл. 124а от ППЗНП във вр. с § 7 от ПЗР на същия нормативен акт и Инструкция № 2/1994 г., изключват оперативната самостоятелност на директорите на училища да променят държавните образователни и квалификационни изисквания. Прието е, че при наличието на нормативно установени условия за заемане на процесната длъжност, работодателят не разполага с такава оперативна самостоятелност. На следващо място съдът е посочил, че промяната в условията за заемане на длъжността, на която е работела ищцата, чрез въвеждане с длъжностната характеристика на изискване за притежаване на минимум III-та професионално-квалификационна степен /ПКС/, е незаконосъобразна, тъй като от представеното във въззивното производство писмено доказателство се установява, че ПКС по специалност "Пиано" - няма. В тази връзка е посочено, че от вписаното в уволнителната заповед, не става ясно и за коя специалност работодателят изисква учителят да притежава ПКС, не по-ниска от трета. При тази фактическа обстановка е възприето, че прекратяването на трудовия договор с ищцата е незаконно и са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ. Решението е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Ищцата е заемала длъжността "Главен учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Пиано", като с длъжностната характеристика директорът на училището, освен посочените в чл. 124, чл. 124а от ППЗНП и в Инструкция № 2/1994 г. условия за заемането й, допълнително включил и изискване за придобита професионално-квалификационна степен, минимум трета. Новата длъжностна характеристика е връчена на Т., като в дадения й срок тя не е представила документ за притежавана ПКС, а в заявлението си от 18.12.2013 г. е посочила, че ППЗНП не предвижда главният учител да има някаква професионално-квалификационна степен. Допълнително е поддържала, че ПКС по специалността "учител по пиано" няма. С мотивирана писмена Заповед № 415/19.12.2013 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като в същата са отразени променените изисквания за допълнителна професионална квалификация, на които ищцата не отговаря. В случая няма спор, че образованието и квалификацията на ищцата са отговаряли на критериите, посочени в чл. 124, чл. 124а от ППЗНП и в Инструкция № 2/1994 г., за заемане на длъжността "главен учител", но не и на въведеното с длъжностната характеристика от директора на училището допълнително квалификационно условие за притежаване на минимум трета ПКС. Съгласно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, когато условията заемане на определена длъжност са нормативно определени, работодателят е длъжен да ги съобрази, а въвеждането на допълнителни изисквания с длъжностната характеристика с оглед спецификата на работата е допустимо, ако те не са в противоречие с нормативно установените. Както се посочи в отговора на правния въпрос, специално за педагогическите кадри, освен установените в ЗНП, ППЗНП и Инструкция № 2/1994 г. изисквания за образование и квалификация, на които следва да отговарят при назначаване на съответната длъжност, отделно от това, процесът на продължаващата квалификация е законодателно дефиниран като етап в непрекъснатата им подготовка и уреден с Наредба № 5/1996 г. Разпоредбите на чл. 14, чл. 15 и сл. от Наредбата сочат условията и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени от съответния учител в хода на професионалната му кариера и независимо от предмета, по който преподава. След като възможността за получаване на по-висока квалификация е законодателно уредена, то в случая, въвеждането с длъжностната характеристика от директора на училището на допълнително изискване за притежаване на определена професионално - квалификационна степен от ищцата, заемаща длъжността "главен учител", не влиза в противоречие с установените държавни образователни и квалификационни изисквания. Въззивният съд е приел обратното, поради което изводите му са незаконосъобразни и необосновани. Съгласно нормите на Наредба № 5/1996 г., педагогическите кадри, придобили ПКС, имат право да ръководят дейности за повишаване квалификацията на колегите си на училищно ниво, а това е и едно от специфичните задължения по длъжностна характеристика на главния учител /чл. 124д ППЗНП/. Той трябва да осъществява квалификационно - методическа дейност, да консултира и помага на другите учители, да въвежда, организира и координира обмяната на добри практики в училище, с цел повишаване нивото на преподаване, качеството на обучение и кариерното развитие на колегите си. За въвеждането на допълнителното изискване за притежавана ПКС, работодателят е изтъкнал и обстоятелството, че повечето старши учители и учители в училището притежават такава квалификационна степен, а именно по отношение на тях "главният учител" има задължение да осъществява методическо ръководство и да спомага за кариерното им развитие. Същевременно, Наредба № 5/1996 г. не съдържа ограничения в специалностите, по които може да се придобие ПКС, поради което изводът на въззивния съд, че ПКС за специалността "учител по пиано" няма, е фактически неверен. В тази насока, представеното пред въззивната инстанция писмо, изходящо от Тракийски университет - ДИПКУ - Стара З. в отговор на запитване на ищцата за възможностите да кандидатства за получаване на ПКС, е превратно тълкувано от съда. В същото се сочи, че притежаваното от Т. образование, квалификация и стаж й дава възможност да придобие ПКС по музика, каквато е квалификацията на ищцата по дипломата й за завършено висше образование - "Учител по музика. Преподавател по пиано". От изложеното следва, че директорът на училището е действал в рамките на работодателската си компетентност, въвеждайки с длъжностната характеристика на допълнително квалификационно изискване за притежаване от главния учител на минимум трета ПКС. Това негово правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен при въведен довод за злоупотреба с право. По делото такава злоупотреба не е установена. Твърдението на страната, че действията на работодателя са тенденциозни и целят единствено прекратяване на трудовия договор с нея, е недоказано. Промяната в квалификационните изисквания за длъжността "главен учител, общообразователен учебен предмет в начален, прогимназиален и гимназиален етап" е извършена със Заповед № 1129/16.05.2013 г. и касае всички главни учители, а не е предприета само спрямо ищцата. Преценката дали тази промяна е била необходима е за целесъобразност и принадлежи само на работодателя, а не на съда. Само когато въведените изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата, или когато се установи, че чрез законово допустими средства работодателят цели прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право. Последното предпоставя по пътя на пълно и главно доказване ищецът да е оборил презумпцията за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя. По делото ищцата не е провела такова доказване. Предвид всичко изложено, сочените в исковата молба основания за незаконност на уволнението не се установяват. Обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени. Вместо това, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят като неоснователни съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. - т. 3 КТ - за отмяна на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение и акцесорните претенции за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица. Касаторът е направил искане за присъждане на разноските за всички инстанции, което е основателно и доказано за сумата 1 116.94 лева. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение