Определение № 195 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 939/2022 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. А. Г., [населено място], срещу определение № 10003/20.01.2022 г. по ч. гр. дело №2064/2020 г./погрешно посочен №6526/2017 г./ на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата и за възстановяване на срока за изпълнение на дадените и указания с разпореждане от 11.08.2020 г. по реда на чл.64 ГПК. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че не са налице основанията на чл. 64, ал. 2 ГПК и е оставил без уважение молбата на М. А. Г. за възстановяване на срока. Самата жалбоподателка твърди, че съпругът и е загубил получените съобщения. За да е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК освен непредвидима, пречката за спазване на срока трябва да е и непреодолима според обикновеното разбиране за добро водене на делото. В случая очевидно молителката е могла лично или чрез пълномощник при полагане на необходимата грижа да спази срока. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.