Определение № 12642 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10635/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 2584 от 02.07. 2024 г., постановено по адм. дело № 668/ 2024г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което са оставени без уважение исканията му, за освобождаване от държавна такса и за назначаване на служебен защитник по реда на Закона за правната помощ. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за допустимостта й. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна. Производството пред първостепенният съд е образувано по искова молба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода" в Затвора [населено място], срещу Административен съд Пазарджик и Върховен административен съд за присъждане на обезщетение на причинени на ищеца неимуществени вреди, като резултат от правораздавателната дейност на Административен съд Пазарджик и Върховния административен съд, постановена според ищеца в достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В исковата молба е било формулирано искане за освобождаване от държавна такса, а с по-късна такава ищецът е пожелал предоставяне на правна помощ. Във връзка с исканията на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК първостепенният съдът е изискал служебно информация от Затвора [населено място]. В отговор е постъпило писмо рег. № 4238/01.07.2024г. от началника на Затвора [населено място], обсъдено от страна на съда в оспореното определение. В същото на практика се сочи, че към настоящия момент липсват доходи и парични преводи в полза на ищеца, като според изводите на съдебния състав ищецът сам се е поставил в подобно положение да не разполага с парични средства. Това обстоятелство следвало да бъде съобразено като се приеме, че поведението на лицето не следва да се толерира чрез освобождаването му от държавна такса. Що се отнася до искането за предоставяне на правна помощ, съдебният състав е обсъдил обстоятелството, че исковото производство не е сред тези, за които законът предвижда задължителна адвокатска защита, поради което преценката следвало да е на съда. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Необосновано съдията-докладчик е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Преценката за наличие или липса на доходи следва да се извършва относно конкретния момент на направеното искане. Видно е от представените доказателства и събраната информация, че лицето към момента на депозиране на исковата молба и в предходните месеци не е разполагал с никакви средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство, поради което частната му жалба против тази част от оспореното определение е основателна и отказът за освобождаване от държавна такса следва да бъде отменен. Що се отнася до оспореното определение в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ, правилно административният съд се е позовал на разпоредбата на чл.23 от Закона за правната помощ, като е установил липса на предвидена от закона задължителна адвокатска защита. В този случай, предвид това, че се касае за исково производство от административен характер, преценено следва да бъде наличието на втората съвкупност от предпоставки, а именно дали страната по делото разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. При извършената преценка съдът е достигнал до извод за липса при условията на кумулативност на всички три предпоставки, предвидени от закона. В случая, от една страна са налице доказателства за това, че ищецът, като страна по административното дело не разполага с имущество, което да бъде източник на доходи, които да послужат за заплащане на адвокатското възнаграждение, а желае да има такъв. Правилен, макар и подкрепен с лаконични мотиви е изводът на АдмС – Пазарджик, че не е доказано наличието на третата кумулативна предпоставка за предоставяне на правна помощ – „интересите на правосъдието да изискват това“. За да се съгласи с този извод, контролната инстанция съобрази от една страна липсата на трудности при предявяване на претенцията от ищеца. Същият е посочил фактически и правни основания, формулирал е цена на иска и петитум, като видно от Определение №2950/24.07.2024г., постановено по делото по-късно от оспореното, първоинстанционният съдебен състав не е установил други слабости в исковата молба освен липсата на документ за заплатена държавна такса. При преценка основателността на искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство настоящият съдът взема предвид и предмета на делото, заедно с фактическата му и правна сложност. Доколкото вредите се претендират в резултат на бездействие на орган на съдебната власт да приложи сочените европейски норми, то на ответника се пада тежестта да докаже, че е действал законосъобразно. Отчетено следва да бъде и обстоятелството, че производството се развива при действие на служебното начало, вменяващо задължение за съдебния състав за изчерпателно събиране на доказателствата за установяване на спорните факти и обстоятелства по делото. Не последно място, относно размера на исковата претенция действащ е принципа на справедливостта, който съобразява обективни критерии при формулиране на присъждания размер. Всички посочени по-горе съображение действително сочат на извода, че в конкретния случай липсват обстоятелства, които да сочат, че интересите на правосъдието изискват предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на жалбоподателя А.. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,