Решение № 8013 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Б. от гр. Горна Оряховица, чрез представител по пълномощие – адв. М. Петков от Адвокатска колегия Велико Търново срещу Решение № 4138/17.12.2025 год., постановено по административно дело № 590/2025 год. по описа на Административен съд – Велико Търново. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, като са налице касационните основания за отмяна – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено несъгласие с извода на съда, че оспорения отказ е мотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Възражението е допълнено и с твърдението, че отказа е постановен при превишаване на компетентността на административния орган, доколкото производството пред него е формално и е въз основа на проверка в поддържаните от него регистри относно собствеността, наличието на регистрирани договори за наем или аренда, респ. споразумение за ползване, утвърдено за съответната стопанска година. В подкрепа на тези твърдения е посочено, че част от заявените имоти са предмет на ползване по силата на споразумение, утвърдено със заповед на директора на ОД „Земеделие“ за стопанската 2020-2021 година. Заявено е също, че за другите имоти са регистрирани в Общинската служба по земеделие в гр. Стражица договори за наем и аренда, като липсва промяна в титуляря на ползването.

От страна на оспорващия са развити и обстоятелствени доводи за неправилност на извода на съда относно преценката за валидността на договор за предоставяне за ползване на имот, предоставен и регистриран като правно основание в службата по земеделие в продължение на дългогодишен период, респективно дали е изменен или прекратен, е ирелевантно за спора.

По отношение на имотите за които е заявено едностранното прекратяване на договорите за аренда от страна на новия собственик „ТИВА“ ООД е заявено твърдение, че смяната на притежанието по никакъв начин не се отразява на валидността и действието на арендната връзка, която е вписана и противопоставима на всички последващи правоприемници и в отношенията между страните не е налице преобразуващ ефект. По отношение на това едностранно прекратяване е посочено, че същото е оспорено по съдебен ред, по повод което оспорване е образувано гр. дело № 20254120101860 по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като до решаването му с окончателен съдебен акт, отправеното предизвестие няма преобразуващ ефект и не поражда правни последици.

От страна на касационния жалбоподател са развити и обстоятелствени доводи относно характера на производството по регистрация по повод представената анкетна карта относно подписани договори, като се твърди, че същата е напълно формална и не допуска възможността, областните дирекции по земеделие, в качеството им на регистърен орган, да откажат извършване на предписаното административно действие.

Възраженията на оспорващия са допълнени и с твърдението, че от съдържанието на оспорения акт не става ясно по отношение на кои имоти е постановен отказът, като също така твърди и липса на мотиви.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт, респ. с прогласяване на нищожността му. В условията на алтернативност е заявено и искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, с цел постановяване на мотивирано решение. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. М. Петков поддържа оспорването по заявените доводи и аргументи, като формулира искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – директор на Областна дирекция (ОД) „Земеделие“ – Велико Търново, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Ф. Ангелов представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като развива доводи за нейната неоснователност и недоказаност. По подробно развити доводи и аргументи е заявен извод, съгласно който, оспореният отказ е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно. С оглед така формулирания извод е заявено искане за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото в случая не са налице заявените касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага, съдебното решение, като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и като съобрази закона, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспорения съдебен акт, състав на Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на Н. А. Б. против отказ за регистрация на земеделски стопанин и заверка на анкетна карта на земеделския производител № РД-10-459/24.06.2025 год., издаден от директора на ОД „Земеделие“ – Велико Търново. При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният административен съд е приел за установено следното:

Н. А. Б. от гр. Горна Оряховица е земеделски производител, извършващ дейност в [населено място].

На 22.05.2025 год., земеделският производител Н. Б., чрез упълномощеното лице М. Петков е подала по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) до ОД „Земеделие“ - Велико Търново, Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин за стопанската 2024/2025 год., ведно с Анкетен формуляр към нея. В Таблица 1 на анкетния формуляр са вписани имоти с местонахождение ЕКАТТЕ 51799, [населено място], общ. Стражица, обл. Велико Търново, както следва:

• 00890013, трайни насаждения с площ от 0,5902 хектара с форма на стопанисване „под аренда“;

• 00890014 трайни насаждения с площ от 0,6700 хектара с форма на стопанисване „под аренда“;

• 00890040 трайни насаждения с площ от 0,2700 хектара с форма на стопанисване „под аренда“;

• 00890041 трайни насаждения с площ от 0,2500 хектара с форма на стопанисване „под аренда“;

• 090024 трайни насаждения с площ от 0,2000 хектара с форма на стопанисване „собствена“;

• 00890012 трайни насаждения с площ от 0,4819 хектара с форма на стопанисване „под аренда“;

• 00890011 трайни насаждения с площ от 0,2869 хектара с форма на стопанисване „под аренда“;

• 00890039 ниви с площ от 0,1099 хектара с форма на стопанисване „под аренда“;

• 00890036 ниви с площ от 0,3000 хектара с форма на стопанисване „под аренда“.

По повод така подадената Анкетна карта и Анкетен формуляр, с писмо рег. № РД-10-383-2/02.06.2025 год., директорът на ОД „Земеделие“ - Велико Търново е уведомил пълномощника на Б., че подаденото заявление не може да бъде заверено. Като мотивите за това са посочени следните: имотите в таблица 1 са неправилно индивидуализирани с несъществуващи номера, анкетния формуляр не е актуален, подаването на заявление по електронен път е възможно едва след 01.10.2025 год., след становище на Общинска служба по Земеделие – Стражица, за имоти с идентификатори 089013, 089014, 089012, 089011, 089040, 089041, 089039 и 089036 не са представени договори, които да са регистрирано правно основание за ползването им. Посочено е, че за да бъде направена пререгистрацията по Наредба № 3/1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани е необходимо да бъдат представени правните основания за ползване на посочените имоти, които да бъдат регистрирани в Общинска служба Земеделие (ОСЗ) – Стражица.

Във връзка с така изпратеното писмо, пълномощника М. Петков е изпратил по електронен път, чрез ССЕВ отговор от името на земеделския стопанин Н. Б., в който са развити доводи за допустимост на подаването на заявлението по електронен път и липсата на основание за връщане на заявлението само защото не е подадено на хартия. Заявено е също, че до ОСЗ – Стражица е подадено заявление за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ с имоти № 28.20, № 89.18, № 107.20, № 174.12 и № 35.6, за които са налице договори за аренда. Заявени са и конкретни аргументи по отношение на едностранното прекратяване на тези договори за аренда от новия собственик „ТИВА“ ООД, като е приета незаконосъобразността на тези действия.

След получаване на отговора, на 24.06.2025 год., директорът на ОД „Земеделие“ - Велико Търново е постановил писмо с рег. № РД-10-459, в което е обективирал отказ за заверката на анкетната карта с подробни съображения както за реда за подаване на заявлението, така и за правната сила на вписаното в имотния регистър прекратяване на арендните договори и наличието на правно основание по отношение на заявените за ползване имоти.

В хода на съдебното дирене, от страните са представени нови писмени доказателства – договори за наем и аренда, справки за вписано правно основание, справки за идентичност на имоти, заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, Споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ за 2016 год., 2021 год. и 2020 год.

При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, и при спазване на материалния закон.

При формиране на този извод, съдът, след анализ на относимите разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3) е приел, че в конкретния случай земеделския стопанин Н. Б. е подала чрез упълномощено лице Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, ведно с Анкетен формуляр, в който са вписани като обработвани за стопанската година 2024/2025 год. общо девет имота, от които – един е собствен, а останалите са с вписана форма на стопанисване „под аренда“. От приложеното към административната преписка становище от ОСЗ – Стражица се установява, че по отношение на описаните в Анкетната карта имоти 089013, 089014, 089040, 089041, 089012, 089011, 089039 и 089036, бенефициента няма представени договори за регистрация в ОСЗ. Допълнено е, че при проверка в регистър договори на бенефициента има регистрирано правно основание само за имот 093023, сключен с договор за аренда и имот 090024 собствен на Н. Б..

Съдът е приел, че по отношение на така констатираните обстоятелства, земеделският стопанин е надлежно уведомен, като му е дадена възможност да докаже правното си основание за ползване на имотите, като в отговор, от страна на пълномощник на земеделския стопанин са изложени пространни съображения за недействителност на едностранно прекратяване на договор за аренда от трето лице.

С оглед горното, съдът е посочил, че и след дадените указания и възможност, Б. не е представила надлежно правно основание за ползване на имотите, вписани в Таблица 1 на Анкетния формуляр за стопанската 2024/2025 год., поради което, административният орган не е регистрирал земеделския производител, като в оспореното писмо подробно е мотивирал основанията за това.

Първоинстанционният съд е допълнил мотивите си с констатацията, че при съпоставяне на документите за ползване на земеделски земи, представени в предходни стопански години, и вписаните в Таблица 1 към анкетния формуляр имоти, се установява, че за имоти с идентификатори 089013, 089014, 089040 и 089041, Б. има сключени едногодишни договори за стопанските 2022/2023 год. и 2023/2024 год. Установява се също, че за имоти с идентификатори 089012, 089011, 089039 и 089036 няма никакви данни – нито предходни договори за наем, нито тези имоти са предоставяни за ползване по силата на споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за предишни години.

В съответствие с горните установявания, съдът е приел за обосновано както със законовите изисквания, така и с представените по делото писмени доказателства, становището на директора на ОД „Земеделие“ за невъзможност за регистрация на земеделския стопанин за стопанската 2024/2025 год. с така заявените имоти, за които липсва вписано правно основание.

Изводът на съда е допълнен и с аргумента, че след като административният орган е дал възможност на заявителката да отстрани нередовностите по подаденото заявление като представи доказателства за наличие на правно основание за ползване на посочените имоти и доколкото същата не е представила изисканите доказателства, то правилно е отказано извършването на регистрация на земеделския стопанин с тези данни.

По мнение на съда, без правно значение за спора са изложените и от двете страни съображения относно едностранното прекратяване на договори за аренда от „ТИВА“ ООД. В подкрепа на това твърдение, съдът е посочил, че от представените по делото Изявление за прекратяване на договор за аренда, адресирани до Н. А. Б. и до Ц. Т. Д., предмет на двата договора съответно са земеделски имоти с кадастрални идентификатори 51799.35.6 /планоснимачен номер 035006/, 51799.89.18 /планоснимачен номер 089018/, 51799.28.20 /планоснимачен номер 028020/, 51799.107.20 /планоснимачен номер 107020/ и 51799.174.12 /планоснимачен номер 174012/. Според съда, нито един от тези имоти не е вписан в Таблица 1 към на анкетния формуляр, поради което следва да се приеме, че Б. не декларира, че ползва някой от тези имоти.

По отношение на заявените от оспорващия твърдения за наличие на правно основание за процесните имоти, представляващо ползване на същите по споразумение между собствениците и ползвателите в землището, автоматично действащо и за следващи стопански години, съдът е приел, че липсва законова норма, която да предвижда действие на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за период повече от стопанската година, за която то е сключено. Според съда, относимите законови разпоредби предвиждат ежегодно подаване на декларации, създаване на комисия, постигане на съгласие и сключване на споразумение за една стопанска година, което обосновава и целта на закона – ежегодно да се разпределят земеделските имоти. Мотивите на съда са допълнени и с твърдението, че подаването на декларация за участие в споразумение не представлява доказателство за наличие на регистрирано правно основание за ползване на имотите.

В съответствие с горните доводи и аргументи, първоинстанционният административен съд е приел, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства за наличие на правно основание за ползването през стопанската 2024/2025 год. на имоти, находящи се в землището на [населено място] с идентификатори 089013, 089014, 089012, 089011, 089040, 089041, 089039 и 089036, поради което и верността на заявените данни в анкетна карта на земеделски производител не е доказана.

По така изложените мотиви, съдът е формирал решаващ извод, че оспорения отказ е издаден в съответствие с доказателствата по делото, при спазване на процесуалния и материалния закони, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни обективираните в касационната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Така заявените твърдения са относими към задължението на съда, вменено с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК да обсъди всички факти и обстоятелства, както и да изложи мотиви. Видно от оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е обсъдил относимите доказателства, като е изложил и мотиви за формираните от него правни изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви.

Споделими са мотивите на съда по и отношение на материалната законосъобразност на постановения отказ.

В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП е указано, че към Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на земеделските стопани, като условията и редът за това е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3).

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. От друга страна, чл. 8, ал. 1 указва, че земеделският стопанин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1, подава в съответната ОСЗ или ОДЗ попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2. Анкетните карти с анкетните формуляри се предоставят на земеделския стопанин безплатно от общинска служба по земеделие. В съответствие с ал. 2, изр. 2 от същата разпоредба (в приложимата редакция преди доп., бр. 37 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.), земеделските стопани, които ползват земеделска земя, вписват в анкетния формуляр всички имоти, за които имат регистрирано правно основание за ползване съгласно чл. 41 от ЗПЗП. При вписване в анкетния формуляр на имоти в регулация, представят и документи, доказващи правното основание за ползването им.

В чл. 41, ал. 4 от ЗПЗП е предвидено, че правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните.

От доказателствата по делото се установява, че в случая земеделският стопанин Н. Б., чрез пълномощник е подала до ОД „Земеделие“ - Велико Търново Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, ведно с Анкетен формуляр, в който са вписани като използвана земеделска земя за стопанската година 2024/2025 г. общо десет имота – трайни насаждения и ниви. По повод така подадените анкетна карта и анкетен формуляр и след надлежно извършена от ОСЗ – Стражица проверка в специалния софтуерен продукт, в който се вписват регистрираните правни основания, е установено, че заявените имоти с идентификатори 00890013, 00890014, 00890040, 00890041,00890012, 00890011, 00890039 и 00890036 са погрешно изписани в анкетния формуляр, като така посочени са неверни за землището на [населено място]. Посочено е също, че за въпросните имоти не са представени договори, които да са регистрирано правно основание за ползването им, като единствено за имот с идентификатор 093023 има регистрирано правно основание – сключен договор за аренда, а имот с идентификатор 090024 е собствен на лицето. С оглед на това е указано, че за да бъде направена пререгистрацията по Наредба № 3 е необходимо да бъдат представени правните основания за ползване на посочените имоти, които да бъдат регистрирани в ОСЗ – Стражица.

В отговор на така дадените указания, земеделският стопанин, чрез пълномощника си е представил отговор, в който на първо място е уточнил, че до ОСЗ – Стражица е подадено заявление с вх. № 1354/31.07.2024 год. за имоти, находящи се в [населено място], по отношение на които е представено правно основание – сключени договори за аренда, вкл. и за парцели с №№, 28.20, 89.18, 107.20, 174.12 и 35.6. В отговора са изложени и пространни съображения за недействителност на едностранно прекратяване на договор за аренда от трето лице.

Във връзка с така представения отговор, в становище от 17.06.2025 год. на ОСЗ – Стражица е уточнено, че при проверка в регистър договори на бенефициента има регистрирано правно основание само за имот 093023 – сключен договор за аренда и имот 090024, собственост на Н. Б.. Посочено е също, че договорите под аренда за имоти 028020, 089018, 107020, 174012 и 035006, описани в писмото-отговор са прекратени от „ТИВА“ООД на основание представени изявления за прекратяване на договори за аренда с Ц. Т. Д. и Н. А. Б., заверени от нотариус и вписани в службата по вписвания към ГОРС.

В съответствие с така установените фактически обстоятелства – административният орган е постановил оспорения отказ, който е мотивиран с обстоятелството, че след като ОД „Земеделие“ – Велико Търново е дала предписание да бъдат представени документи, удостоверяващи правно основание за ползване на посочените имоти в ОСЗ – Стражица, като към момента от даденото становище на ОСЗ – Стражица, такива документи до изготвяне на отказа не са постъпвали.

При тези фактически обстоятелства, обоснован и съответен на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 3 се явява отказа за регистрация/пререгистрация на земеделския стопанин. Посоченото в административния акт правно основание кореспондира с фактическите установявания на административния орган, поради което неоснователно се явява обективираното в касационната жалба твърдение за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Както правилно е приел и първоинстанционния съд, административният орган е дал възможност на заявителя да отстрани нередовностите по анкетната карта като представи доказателства за наличие на правно основание за ползване на заявените имоти, които нередовности не са били отстранени, поради което и правилно е отказано извършването на регистрация/пререгистрация на земеделския стопанин с тези данни.

Споделими са и изводите на съда, относно неотносимостта на заявените от двете страни съображения, касаещи едностранното прекратяване на договора за аренда от „ТИВА“ ООД. Възраженията на страните в тази посока обосновават наличието на спор между частноправни субекти във връзка с прекратяване на договор за аренда, който е предмет на отделно съдебно производство (както е посочил и самия касатор – пред Районен съд Горна Оряховица). Този спор не може да бъде решен нито от административния орган в настоящото производство, нито от административния съд. Недопустимо е спор във връзка с прекратяването на договор за аренда да се разрешава в производство по регистрация на земеделски стопанин.

Твърдението на касатора за наличие на правно основание за ползване на част от заявените имоти, въз основа на споразумения за ползване, сключени в предходни стопански години се явява неоснователно, доколкото относимата нормативна регламентация не предвижда действие на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за период повече от стопанската година, за която то е сключено. Всички законови разпоредби предвиждат ежегодно подаване на декларации, създаване на комисия, постигане на съгласие и сключване на споразумение за една стопанска година. Следователно именно такава е целта на закона – ежегодно да се разпределят земеделските имоти. В този смисъл следва да се има предвид и факта, че подаването на декларация за участие в споразумение не съставлява доказателство за наличие на регистрирано правно основание за ползване на имотите.

С оглед на така изложените мотиви, изводът на директора на ОД „Земеделие“ – Велико Търново за липса на нормативно изискуемите основания за регистрация/пререгистрация на земеделския стопанин се явява законосъобразен, както правилно е приел и първоинстанционния административен съд.

В съответствие с така изложените мотиви, оспореното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ОД „Земеделие“ - Велико Търново – юридическото лице, в чиято структура е органа постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест цента) за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,