Определение № 239 от 25.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1524/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Й. Й. от [населено място] срещу определение №2383 на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV въззивен състав, постановено на 25.11.2013г. по ч.гр.д.№1155/2013г., с което е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на В. Й. Й. против определение от 25.09.2013г. на Плевенския районен съд, І гр.състав, постановено по гр.д.№3962/2013г., с което на основание чл.420, ал.1 ГПК е спряно изпълнението по изпълнително дело №20137560400693/2013г. по описа на ЧСИ Цв.Н. с район на действие ОС-П.. По въпроса кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване е налице противоречива практика, като с разпореждане на председателя на ВКС от 11.02.2013г. този въпрос е включен в предмета на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и по аргумент от чл.292 ГПК настоящият състав приема,че производството по настоящето дело следва да бъде спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по поставения въпрос. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение