Определение № 852 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 536/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от В. Ц. К., Н. П. Т. и Б. П. Т., частна жалба вх. № 16597/18.12.2023г. срещу определение № 3895/05.12.2023г. по гр. д. № 4747/2023г. на Върховния касационен съд, ІI г.о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима подадената от частните жалбоподатели молба за отмяна на протоколно определение от 04.10.2022г. по гр. д. № 2132/2021г. на Монтанския районен съд, с което е одобрена постигната между В. Ц. К. и И. П. Б., съдебна спогодба и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от предходния състав на ВКС, като се моли за отмяната му и разглеждане на молбата за отмяна по същество. Според жалбоподателите е налице нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване на правилото за несменяемост на съдебния състав, тъй като първоначално подадената от тях жалба е приета за разглеждане от председателя на І г.о. на ВКС, който е изпратил същата за проверка и администриране на районния съд, след това е дал указания за довнасяне на дължима държавна такса, а впоследствие по делото е изготвено определение, но от друг състав и то на ІІ г.о. на ВКС. Навеждат доводи и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от районния съд при постановяване на определението за прекратяване на производството, които са довели и до лишаване на един от ответниците от конституционното му право на участие в съдебния процес. Ответникът по жалбата – И. П. Б. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК, на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения и определения, с които се разрешава по същество спора между страните по делото. Посочено е, че независимо, че съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК съдебната спогодба има значение на влязло в сила съдебно решение, по същество тя не е съдебно решение, а договор между страните. Изложени са мотиви, че поради това самата съдебна спогодба не подлежи на отмяна; защитата си срещу такава спогодба страната по нея може да осъществи по исков път, а не по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Прието е, че определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма самостоятелно значение и също не подлежи на отмяна, тъй като с това определение не се разрешава възникналият между страните правен спор. Спорът се разрешава със самата спогодба, а определението на съда за нейното одобряване има само допълнителен контролен характер - цели да предотврати възможността за прекратяване на делото въз основа на спогодба, която противоречи на закона или на добрите нрави. По този въпрос съдът се произнася с охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Формиран е решаващ правен извод, че това определение не попада в приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно задължителната съдебна практика, постановена при действието на отменения ГПК, която запазва значението си и при действащия - т. 8 на ППВС № 7/1973г ., спогодбата, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото (съдебно) производство, не се отличава по своята същност от извънсъдебната. Подобно на нея тя представлява двустранен договор. Поради това, когато са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Съдебната спогодба може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Тя също може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. Поради това то не следва да бъде отменено по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Съделителите могат да се позоват на нищожността или да искат унищожаването на спогодбата или нейното разваляне поради неизпълнение, без да е необходима отмяната на определението по някои от извънредните способи за това. Както се посочи, спогодбата не е решение на съд, а договор между две или повече страни. На отмяна подлежат само влезлите в сила решения или приравнени към тях актове. Договорите подлежат на разваляне, на унищожаване, на обявяване за нищожни, но не и на отмяна. В равна степен не може да се иска отмяна на определение, с което се одобрява спогодба, тъй като то няма самостоятелно действие, като с факта на одобряването на спогодбата, тя не променя договорния си характер. Макар същото да е преграждащо по своето естество, то не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, доколкото с него спорът не се разрешава по същество. В този смисъл в т. 6 на ТР 7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС прие, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, тъй като след като се откаже от иска си ищецът не може да предяви отново същия иск, доколкото законодателят като към волеизявлението на ищеца за отказ от иска прикрепва правния ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебното решение, с което се разрешава материалноправен спор. Определението за прекратяване на делото за делба след като страните са постигнали спогодба, няма значението на влязло в сила решение. Такова значение, съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК има самата съдебна спогодба. Решаващите мотиви на постановеното определение напълно съответстват с възприетите разрешения за тълкуване на закона и с данните и твърденията по делото, с оглед на което крайният акт на състава на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение следва да бъде потвърден, а подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съгласно Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, образуването на дело по описа на Гражданска колегия на ВКС се извършва с разпореждане на председател на отделение или от заместник-председател на ВКС и ръководител на колегия, след което по образуваното дело се извършва на случаен принцип избор на (докладчик) съдебен състав, който да разгледа и да се произнесе по вече образуваното дело. Тези правила в случая не са били нарушени. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение