Определение № 205 от 08.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 62/2019 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Б. Л. К., с която същият моли да се допълни определение №427 от 01.08.2019г. по т.д. №62/2019г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 533 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Посочва, че доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение са представени своевременно с отговора на касационната жалба. Ответникът по молбата „Юробанк България“ АД моли същата да бъде оставена без уважение, като посочва, че касационната жалба частично е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. Молбата е основателна. С определение №427 от 01.08.2019г. по т.д. №62/2019г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение №92 от 18.05.2017г. по т.д. №105/2017г. на Русенски окръжен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №1685 от 30.12.2016г. по гр. д. №5989/2015г. по описа на Русенски районен съд, в частта, с която е признато за установено, че клаузата на чл.3, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31880/18.12.2007г., е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 от ЗЗП, като неравноправна. Не е допуснато касационно обжалване на решение №92 от 18.05.2017г. по т.д.№105/2017г. на Русенски окръжен съд, ТО, в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено, че клаузите на чл.3 ал.5, чл.6, ал.2 и чл.22 ал.1 и ал.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31880/18.12.2007г., са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 от ЗЗП, като неравноправни и банката е осъдена да заплати на Б. Л. К. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумите от 5 871,35 лв. и 3 577,66 швейцарски франка, заплатени при начална липса на основание през периода 16.10.2010г. – 06.10.2015г., представляваща разликата между сбора на първоначално уговорения размер и на заплатения размер на месечните вноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от 07.10.2015г. до окончателното плащане, както и 2 976,62лв. разноски по делото. В случая са предявени седем отделни иска, от които пет установителни иска за установяване нищожност на клаузи от сключения между страните договор за кредит и два осъдителни иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД. Всички искове са уважени от първоинстанционния съд, като първоинстанционното решение е потвърдено изцяло от въззивния съд. Подадена е касационна жалба срещу цялото въззивно решение, като е допуснато касационно обжалване в частта по единия от установителните искове. В частта по четири от петте установителни иска по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и в частта по предявените осъдителни искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД, производството по делото е приключило с влязло в сила решение, с което исковете са уважени. Определението по чл.288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част, се явява актът, с който производството по тези искове приключва в касационната инстанция. Поради това на ответника в касационното производство е следвало съгласно чл.81 от ГПК да бъдат присъдени разноски съразмерно на частта от претенциите, по която не е допуснато касационно обжалване. Видно от приложения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие ответникът по касация Б. Л. К. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 533 лева. Следователно дължимият размер на разноските за касационното производство в частта по исковете, по които не е допуснато касационно обжалване, възлиза на 6/7 от 533 лева или 456,86 лева. По отношение на дължимите на страните разноски за производството по иска по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП, по който е допуснато касационно обжалване, съдът ще се произнесе с решението по чл.290 от ГПК. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като на Б. Л. К. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 456,86 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,