Определение № 6007 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 646/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 13594/02.08.2024 г. от адвокат А. Ж., процесуален представител на Х. Х. Ц., с искане за изменение и допълване на решение № 434 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 646/2023 г. на Върховен касационен съд, IV г. о., в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за настоящата инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от насрещната страна М. М. П. – Х., подаден чрез адв. О. Я., в който се поддържа, че искането е недопустимо и евентуално неоснователно. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата по чл. 248 ГПК намира за установено следното: С решение № 434 / 02.07.2024 г. по гр. д. № 646/2023 г. на Върховен касационен съд, IV г. о., е отменено въззивно решение № 787/31.05.2022 г., по в. гр. д. № 2382/2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено в производство по чл. 294, ал. 1 ГПК, в частта, в която е отхвърлен иска на М. М. П. – Х. против Х. Х. Ц., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,за заплащане на сума в размер над 5 100,58 лева до 13 231,58 лева – главница, както и в частта, в която е отхвърлен иска й на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сума в размер над 1 561,88 лева до 2 489,99 лева – обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. и вместо него Х. Х. Ц. е осъден да заплати на М. М. П. - Х. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 8 131 лв. – главница, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 928,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 618,62 лв. Потвърдено е въззивно решение № 787/31.05.2022 г., по в. гр. д. № 2382/2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено в производство по чл. 294, ал. 1 ГПК, с което е обезсилено решение № 4304/15.06.2017 г. по гр. д. № 3301/2015 г. на СГС, в частта, с която Х. Х. Ц. е осъден да заплати на М. М. П. - Х. на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер на 36 000,42 лв. и производството е прекратено в тази част. Потвърдено е въззивно решение № 787/31.05.2022 г., по в. гр. д. № 2382/2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено в производство по чл. 294, ал. 1 ГПК, в частта, в която Х. Х. Ц. е осъден да заплати на М. М. П. - Х., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 5 100,58 лева – главница, както и сума в размер на 1 561,88 лева – обезщетение за забава върху главницата, за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. Потвърдено е въззивно решение № 787/31.05.2022 г., по в. гр. д. № 2382/2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено в производство по чл. 294, ал. 1 ГПК, в частта, в която исковете на М. М. П. – Х. против Х. Х. Ц. с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени до пълните им предявени размери. Прието е, че поради липса на доказателства за действително направени разноски от страна на ответника такива не му се следват. Молбата за допълване на постановеното решение по чл. 290 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица, както и на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 – 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. В случая, с отговора на касационната жалба адвокат Ж. е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, без да конкретизира, че заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Към отговора на касационната жалба по настоящото дело, както и към молбата за допълване на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е обективирано съгласие на страните за предоставяне на правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв., което е пречка за присъждането на адвокатското възнаграждение. Договорът от 28.04.2021 г., който сочи в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, е представен по гр. д. № 3986/2019 г. на Върховен касационен съд, III г. о., като в него е уговорено безплатно процесуално представителство за това конкретно дело. С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,