Определение № 219 от 19.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. Д. чрез неговия пълномощник адв. В. Г. Д., срещу определение № 252 от 10.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 207/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, поради което е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Г. В. Д. частна жалба вх. № 8030 от 05.10.2015 г. против определение № 606 от 16.09.2015 г. по гр.д. № 822/2012 г. на Окръжен съд- Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Т. Г. Б. за предоставяне на правна помощ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че правото на правна помощ е лично и се погасява със смъртта на физическото лице, а не се наследява, поради което жалбоподателят като наследник по закон на Т. Б. не е легитимиран да обжалва отказа на съда да предостави правна помощ на праводателката му. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Правната помощ се предоставя на физически лица по реда и при условията, посочени в закона за правната помощ и в други закони. Като едно от основание за прекратяване на правната помощ разпоредбата на чл. 96, ал.1, т. 2 ГПК визира смъртта на фическото лице. Това означава, че правото на правна помощ е лично и ненаследимо, поради което след смъртта на носителя му то не преминава в партимониума на неговите наследници. Поради строго личния характер на правната помощ те не могат да се ползват от предоставената такава на праводателя им, нито разполагат с право да обжалват отказа за предоставянето й на техния наследодател. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Неотносими към въпроса за допустимостта на частната жалба срещу отказа за предоставяне на правна помощ на Т. Б. са изложените в настоящото частна жалба доводи. Ако жалбоподателят в качеството си на процесуален правоприемник по чл.227 ГПК в исковото производство счита, че до момента на настъпване на процесуалното правоприемство праводателката му не е била надлежно представлявана, разполага с други способи за защита. Водим от гореизложеното съдът