Определение № 118 от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1661/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Я. А. К. против определени № 343/19.02.2020 г. по гр.д.№ 256/2020 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 8592/18.11.2019 г. по ч. гр.д.№ 265/2016 г. на РС-Хасково, с което е върната подадената от него въззивната жалба. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, защото въззивната жалба била подадена по пощата в последния ден от срока за обжалване. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на противоречие със съдебната практика по чл. 62, ал.2 ГПК – определение № 2 от 08.01.2020 по т.д. № 1459/2019 г.,І т.о., определение № 252 от 21.05.2009 г. по ч. гр.д.№ 102/2009 г. на ІV гр.о. и Р № 56/25.06.2013 г. по т.д.№ 1201/2011г. 1 т.о. Ответницата по частната касационна жалба Н. И. П. оспорва жалбата и заявява становище да се потвърди определението, тъй като въззивната жалба е изпратена по пощата, но след изтичане на срока за обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба, подадена от Я. А. К., въззивният съд е съобразил, че препис от решението на РС, с което допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, му е съобщено на 30.10.2019 г. чрез адвокат Г.-негов пълномощник. Двуседмичният срок за обжалване на първоинстанционното решение, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, съгласно правилото за броене на сроковете, определени по седмици, уредено в чл. 60, ал.4 ГПК, е изтекъл на 13.11.2019 г. Въззивната жалба, подадена от Я. А. К. по пощата е с изходящо клеймо от следващият ден – 14.11.2019 г. При тези данни, въззивната инстанция е възприела извода на РС, че въззивната жалба е просрочена и правилно върната. Неприложима към спора е цитираната съдебна практика по чл. 62, ал.2 ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато молбата, респективно жалбата е изпратена по пощата преди изтичане на срока. В настоящият случай въззивната жалба е изпратена по пощата след изтичане на срока. Не се констатира противоречие със съдебната практика, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение