Определение № 4251 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3491/2024 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба с вх. № 1249/ 22.01.2024 г. /уточнена с молба вх.№ 5721/ 04.09.2024 г./ на Г. В. В. за отмяна на влязлото в сила определение № 22/ 17.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 462/ 2022 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 261/ 23.11.2022 г. по гр.д.№ 395/ 2022 г. на Ловешки окръжен съд и по този начин е върната частната жалба на Г. В. срещу постановеното от същия съд по същото дело определение № 681/ 27.09.2022 г. Съдът намира молбата за недопустима. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2014/ 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.6, не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите на решението е разяснено, че особеностите на определенията налагат извод, че като вид съдебни постановления същите нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Поради това съдът приема молбата за отмяна за недопустима, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. По изложените съображения съдът