Определение № 837 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1548/2023 г.

Сдружение „Футболен клуб Векта“, представлявано от П. Н. чрез адв. М. М., обжалва определение № 257 от 19.07.2023 г. по ч.т.д. 379/23 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение на Окръжен съд – Пловдив за оставяне без разглеждане възражението му, вх. № 261884 от 05.04.2023 г. срещу частична сметка за разпределение. Счита, че определението е постановено при съществено процесуално нарушение, липса на мотиви. Освен това било необосновано, с оглед приетото, че уведомлението за цесия, сключена между него и „Векта“ ООД не било достигнало до длъжника, тъй като било връчено на временния синдик. Излага подробни съображения за наличието на вземания, които са му прехвърлени. Счита, че ще бъде нарушено правото му на защита. Моли да се отмени определението на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение № 257 от 19.07.2023 г. по ч.т.д. 379/23 г., Апелативен съд, Пловдив, по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, въззивният съд е потвърдил определение № 260 245 от 02.05.2023 г. на ОС – Пловдив, с което е оставено без разглеждане възражението вх. № 261884/5.4.2023 г., подадено от Сдружение „Футболен клуб Векта“ против частична сметка за разпределение, представена от синдика на „Градски транспорт – Пловдив“ АД, в несъстоятелност, обявена в ТР на 24.03.2023 г. Прието е, че частният жалбоподател Сдружение „Футболен клуб Векта“ не е легитимиран да обжалва частичната сметка за разпределение, съставена от синдика на „Градски транспорт – Пловдив“ АД, в производството по несъстоятелност, тъй като не е кредитор на производството по несъстоятелност и твърдението за качеството му на цесионер не било установено, тъй като цесията не провела действие спрямо третите лица и длъжника, не била съобщена на длъжника. Съобщението, изпратено до временния синдик на длъжника, не означавало надлежно връчване на съобщение за извършената цесия на длъжника и съответно и цесията не можело да се приеме, че има действие, както спрямо длъжника, така и спрямо третите лица. Въззивният съд е приел, че към момента на уведомяването, временният синдик е изпълнявал само надзорни функции по отношение дейността на длъжника. В хипотезата на открито производство по несъстоятелност, цесията би следвало да се съобщи на длъжника, чрез неговия представител. Така въззивният съд е постановил определение относно недопустимостта на възражение срещу частична сметка за разпределение. Подадена е частна жалба срещу определение, с което е постановено, че частният жалбоподател не е легитимиран да обжалва частична сметка за разпределение, по реда на чл. 729 от ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е недопустима. На основание чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ, извън посочените случаи в чл. 613 а, ал. 1 и 2 от ТЗ, актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по реда на ГПК. В случая е изчерпан инстанционния контрол, като актът на окръжен съд е обжалван по реда на чл. 621 от ТЗ вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, пред съответния апелативен съд Актовете на съда по несъстоятелността, постановени на основание чл. 729 от ТЗ, не са включени в хипотезата на чл. 613 а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Следователно, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Актовете на съда, определящи допустимостта на обжалване, също са включени в тази група. Производството е двуинстанционно. Законодателят в нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК е предвидил, че не подлежат на обжалване определенията, когато актът не подлежи на обжалване по реда на касационното производство. Определението, постановено по реда на чл. 729 от ТЗ би подлежало на обжалване само пред съответния апелативен съд, не би подлежало на касационно обжалване. Следователно и определението относно допустимостта на частната жалба относно постановяване на определение, на основание чл. 729 от ТЗ, също не би подлежало на обжалване по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК. Определението на въззивния съд е окончателно. По изложените съображения частната жалба е недопуситма и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България