Определение № 5027 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3849/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Софийския районен съд, чрез Т. Д., срещу въззивно определение № 796/24.03.2025 г., поправено с определение № 1736/01.07.2025 г., постановени по възз. ч. гр. д. № 3317/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 11070/14.07.2024 г. по гр. д. № 8324/2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения от ищеца М. М. С. срещу Софийския районен съд иск. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което моли същото да бъде отменено. В изложението си касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то - очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответникът по жалбата – М. М. С., чрез адв. И. И., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. По делото е постъпила и частна жалба от М. С., чрез адв.И. И., срещу определение № 1736/01.07.2025 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 3317/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 796/24.03.2025 г. по същото дело, като на стр. 3, ред 3-ти отдолу нагоре на постановеното определение, след израза „определи“ да се чете „потвърждава определение“. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено. Ответникът по жалбата - Софийския районен съд - не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по подадената частна жалба на М. С. срещу определение № 1736/01.07.2025 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 3317/2024 г. на САС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 796/24.03.2025 г. по същото дело, намира следното: С диспозитива на определение № 796/24.03.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 3317/2024 г. Софийският апелативен съд е записал, че „отменя“ като „правилно и законосъобразно“ определение № 11070/14.07.2024 г. по гр. д. № 8324/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения иск срещу Софийски районен съд. Видно от мотивите на определението, съдът е формирал извод за правилност и законосъобразност на атакуваното определение на СГС и е приел, че същото следва да се потвърди, но вместо това погрешно в диспозитива на съдебния си акт е записал, че го „отменя“. С оглед на това, с постановеното в производство по чл. 247, ал. 1 ГПК определение въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между действително формираната воля и нейното външно отразяване, поради което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в диспозитива на предходното си определение. Обжалваното определение за поправка на ОФГ е правилно и следва да бъде потвърдено в настоящото производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на първоначалното определение апелативният съд е приел, че предявеният от М. С. против РС - София иск е недопустим. Посочил е, че видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е предявил иск за осъждане на Софийския районен съд да му заплати сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от взета по наказателно дело мярка за неотклонение задържане под стража. По такъв иск за вреди по ЗОДОВ съдът не е легитимиран да представлява държавата. Това съдържание на мотивите не е намерило отражение в диспозитива на съдебния акт, като вместо да потвърди, въззивният съд е отменил определението на СГС в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения иск срещу Софийския районен съд. Допуснатото противоречие между мотивите и диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК и правилно с обжалваното определение въззивният съд е допуснал поправката й. С оглед на изложеното, частната жалба на М.С. е неоснователна и обжалваното определение за поправка на ОФГ следва да бъде потвърдено. По подадената от Софийския районен съд частна касационна жалба срещу определение № 796/24.03.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 3317/2024 г. на САС, Върховният касационен съд намира следното: С оглед резултата от обжалването на определението на САС за поправка на ОФГ в диспозитива на определение № 796/24.03.2025 г., частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес за жалбоподателя. В хипотезата на прекратяване на производството, поради недопустимост на предявения иск, правен интерес от обжалването на преграждащия хода на делото съдебен акт съществува единствено за ищеца. По отношение на ответника такъв интерес от защита не е налице, тъй като той се удовлетворява изцяло от преустановяването на съдебния спор спрямо тази страна. В случая, след постановяването на определението за поправка на ОФГ в диспозитива на първоначалното определение на САС, двата акта съставляват едно цяло, като резултата от въззивното производство съвпада с постановеното от първата инстанция прекратяване на производството по предявения иск по отношение на жалбоподателя – ответник СРС. Предвид изложеното, поради липса на правен интерес от обжалването, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение