Решение № 5703 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Благоевград против решение № 2585/3.06.2025г., постановено по адм.д. № 714/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му, претендира разноски. Ответникът – В. Н. Л. в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците И. С. Б., Б. Г. Й., Ю. В. Т., И. Л. И., В. В. Й., С. Т. И., Г. И. К., В. Н. К., Е. Г. П., М. П. П., Х. П. Г., Ж. А. Т., С. С. Г., И. В. И., В. И. Ч., В. А. П., Х. Г. Т., П. И. Т., А. С. М., И. Г. Ц., С. А. Г., Ц. М. С., К. Г. С., А. К. Г., И. Я. Р., К. В. Р., М. П. Х., Г. П. И., М. М. Б., Д. И. Б., А. М. Н., Р. П. Т., М. К. Т.-А., Х. Я. Г., А. Я. Г., Е. П. В., М. Л. В., М. А. В., Р. А. В., С. А. Х., Е. С. В., М. Д. Б., Д. Р. А., Л. Р. К., Е. Н. А., М. К. И., М. К. И., С. Е. П., Р. И. А., И. В. А., Д. В. С., „Гама 2018“ ООД и Община Благоевград не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отменил Виза № АП-0104-236/11.05.2023 г., издадена от главния архитект на община Благоевград, за изработване на проектно решение от инженер-конструктор с указание за изпълнение на допълващо застрояване на 3 /три/ броя гаражи в УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон – Благоевград, представляващ имот с идентификатор 04279.602.40 по кадастралната карта на Благоевград. Законосъобразен е изводът на съда от първа инстанция, че оспорената пред него виза не отговаря на изискванията поставени с нормата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Според посочения законов текст визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Оспорената виза не съдържа посочване на допустимите височина, плътност и интензивност на застрояването. Освен това въпреки, че кадастралната карта е влязла в сила през 2006г. – след подробния устройствен план от 2001г., визата не е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, в нарушение на законовото изискване. По тези причини същата правилно е отменена. Настоящата инстанция не споделя останалите съображения на Административен съд Благоевград довели до отмяна на визата, но това не променя крайния извод за правилност на обжалваното решение. Неоснователно е касационното възражение, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като била подадена от лице без правен интерес. По делото не е спорно, че жалбоподателят в първата инстанция г-жа Лишкова притежава идеална част от ограничено вещно право на строеж върху УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон – Благоевград, представляващ имот с идентификатор 04279.602.40 по кадастралната карта на Благоевград. Следователно тя попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал.1, във връзка с ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, поради което подадената от нея жалба е допустима. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, своевременно направеното от ответника В. Л. искане за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено в неговия претендиран и доказан раазмер 639,- €, представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,