Определение № 3051 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2127/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Екотерм Проект“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез адв. А. Х., против определение № 2341 от 23.07.2025 г., постановено по ч. т. д. № 1373/2025 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Екотерм Проект“ ЕАД против определение № 193 от 07.05.2025 г. по ч. гр. д. № 214/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено определение № 80 от 24.01.2025 г. по гр. д. № 726/2021 г. на Окръжен съд - Хасково за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения в производството иск по чл.108 ЗС и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за допускане разглеждането по същество на частната касационна жалба срещу въззивното определение на Апелативен съд - Пловдив. Излагат се доводи, че формалното - според частния жалбоподател, връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия не съответства на ефекта на въззивното определение, което „снема процесуална пречка, установена с мотивирано и законосъобразно определение на първата инстанция“ и „допуска развитие на иск, който по закон не следва да се разглежда“. Поддържа се, че въззивното определение действа като преграждащ акт спрямо правото на страната да се ползва от преклузията по чл.649 ТЗ и от последиците от оттеглянето на съединените с иска по чл.108 ЗС други искове - по чл.647 ТЗ и чл.26 ЗЗД, за които първоинстанционният съд е приел, че са предявени извън преклузивния срок по чл.649 ТЗ; Предвид обстоятелството, че исковете са предявени във връзка с производство по несъстоятелност и искът по чл.108 ЗС е обоснован с последиците от уважаване на останалите искове, самостоятелното му разглеждане е недопустимо и постановеното от въззивния съд определение действа преграждащо спрямо правото на защита на ответника (частен жалбоподател). В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба „Обединена Българска Банка“ АД - чрез юрк. П. П., в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното с нея определение. Ответникът „Ерато Холдинг“ АД (н.) - [населено място], не е заявил становище по частната жалба в предоставения срок за отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу обжалваем съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че частната касационна жалба на „Екотерм Проект“ ЕАД е процесуално недопустима, тъй като определението на Апелативен съд - Пловдив по ч. т. д. № 214/2025 г. не е от кръга на определенията по чл.274, ал.3 ГПК, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Съдебният състав е изложил мотиви, че определението на въззивния съд не е преграждащо, тъй като вследствие на него по-нататъшното развитие на делото ще продължи, и не разрешава по същество, нито прегражда, други производства извън исковото, поради което е отрекъл възможността за неговото обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Обжалваното с частната жалба определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК са уредени изчерпателно хипотезите, в които определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Процесуална възможност за обжалване е предвидена за определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл.274, ал.1, т.1 ГПК), и за определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С частната касационна жалба, оставена без разглеждане от първия тричленен състав на ВКС, е обжалвано определение на въззивен съд, с което след осъществен инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК състав на Апелативен съд - Пловдив е отменил определение на Окръжен съд - Хасково за прекратяване на производството по предявен срещу дружеството - частен касатор („Екотерм Проект“ ЕАД) иск с правно основание чл.108 ЗС и е върнал делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Предвид резултата от въззивното обжалване определението на въззивния съд не може да се квалифицира като преграждащо развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като ефектът от него е продължаване на производството за разглеждане на иска с правно основание чл.108 ЗС, както правилно е приел първият тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. Определението не прегражда и не разрешава по същество други свързани с исковия процес производства, поради което обжалваемостта му не следва и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Преценката за допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК се извършва съобразно формалните критерии, предвидени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. В случая тези критерии не са изпълнени по отношение на обжалвания съдебен акт, което препятства възможността той да бъде обект на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3 ГПК и подадената срещу него частна касационна жалба не подлежи на разглеждане - така, както се е произнесъл съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо определение. Доводите на частния касатор, че определението на въззивния съд е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като препятства правото му на защита с оглед произтичащата от закона недопустимост да се разглежда самостоятелно искът по чл.108 ЗС след оттегляне на съединените искове по чл.647 ТЗ и чл.26 ЗЗД, не се възприемат от настоящия съдебен състав. Постановената от въззивния съд отмяна на прекратителното определение на първоинстанционния съд премахва процесуалните пречки за разглеждане на иска, което е достатъчно да се отрече преграждащия характер на определението в аспекта на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Произнасянето дали самостоятелното разглеждане на иска по чл.108 ЗС е допустимо е от компетентността на сезирания с иска съд и не е предмет на преценка в производството по чл.274, ал.3 ГПК. За допустимостта и развитието на това производство е необходимо да са изпълнени предвидените от законодателя формални критерии за обжалване, които в случая не са налице по отношение на обжалвания пред първия тричленен състав на ВКС съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,