Определение № 409 от 14.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6799/17.07.2018 г. на С. П. И., чрез адв. Ж. Т., срещу определение № 563 от 05.07.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 591/2018 г., в частта, с която касационната му жалба срещу решение № 96 от 19.10.2017 г. на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 265/2017 г. е оставена без разглеждане като просрочена. Иска се отмяна на обжалваното определението с довод, че съставът на ВКС неправилно, с оглед на приложените по делото доказателства е установил датата на изпращане на касационната жалба чрез куриер. Към частната жалба се прилага и нотариално заверено копие на отрязък от документ, представляващ товарителница, попълнена на бланка на куриера Ди Ейч Ел, приел пратката. „Банка Пиреос България“- АД като ответна страна, чрез адв. Н. К., с писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Излага съображения ,че в системата на куриерската служба не съществува пратка под такъв номер на товарителница, както и че е датата на изпращане е вписана от настоящата жалбоподателка. Частната жалба е в срок, от надлежна страна и срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима. Разгледана по същество е и основателна. За да остави без разглеждане касационната жалба като просрочена съставът на ВКС е приел, че същата е предадена на Ди Ейч Ел на 28.11.2017 г., съгласно приложения на л. 105 от делото документ, а срокът за подаване е изтекъл на 27.11.2017 г. предвид редовното връчване на препис от обжалваното въззивно решение на страната, чрез адвоката и, на 25.10.2017 г. Фактическите констатации на състава на ВКС в обжалваното определение не се споделят от настоящия състав на ВКС. На лист 102 от гр.д. № 591/2018 г. по описа на ВКС, III- то г.о. е приложено индигово копие на оригинален екземпляр от товарителницата, съпровождащ пратката, върху който личи ръкописно положен подписът на изпращача, в случая упълномощения адвокат на страната.Ръкописно (срещу подписа, на означеното в бланката място ) е изписана и датата на предаване на пратката от изпращача на Ди Ейч Ел и тя е 27.11.2017 г. Към сега подадената частна жалба жалбоподателят е приложил нотариално заверен препис от оригиналния екземпляр на товарителницата, който остава за изпращача и който напълно съвпада като съдържание с приложения по делото. На приложения към частната жалба препис от екземпляр фигурира същият ръкописно положен подпис на изпращача и датата 27.11.2017 г. като дата на изпращане. Съгласно оповестените общи условия на Ди Ейч Ел за изпращане на пратки, товарителницата се подписва от изпращача, като същият сам поставя датата на която предава пратката на куриера. Пак съгласно тези условия,в отношенията изпращач – куриер товарителницата е доказателство за изпращане на пратката с уникалния си номер, чрез който тя може да се проследява и онлайн, но само докато се движи в мрежата на Ди Ейч Ел. В тази връзка съставът на ВКС, III – то г.о. не споделя доводите на ответника за допълнително дописване на датата и за несъществуваща под номер пратка. Десет - цифрения код за идентификация на пратката по товарителницата (1137795993), който в себе си не съдържа дата, съвпада с този от маркировката при получаване на пратката в съда (л. 105 от гр.д. № 591/2018 г. по описа на ВКС, III- то г.о). Приложеният по делото на л. 105 документ представлява отрязък от опаковката на пратката, на който е изписан номерът на товарителницата, а до него личи дата 28.11.2018 г.,но тази маркировка не е товарителницата, съставена при изпращане ( предаване ) на пратката. Настоящият състав на ВКС ІІІ г.о приема за дата на изпращане на касационната жалба тази, посочена в товарителницата, а именно 27.11. 2018 г., поради което жалбата се явява подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, започнал да тече от 25.10.2017 г. и изтекъл съгл. чл. 60, ал. 6 ГПК на 27.11.2017г- ден понеделник, като първи присъствен ден след датата 25.11.2017 г. След като при приемането на пратката, куриерът Ди Ейч Ел не е поставил своя маркировка, различна от кода за идентификация и включваща дата различна от тази, изисквана съгласно общите условия от изпращача на пратката при саморъчно попълване на товарителницата от последния заедно с подписа му, то именно поставената по този начин дата удостоверява както за Ди Ейч Ел, така за съда като получател, предаването на документите на куриер. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на състава на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 591/2018 г. за продължаване на съдопроизводствените действия по касационна жалба вх. № 11078/ 29.11.2017 г. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,