Решение № 4253 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на частен земеделски производител ЧЗП „Р. И. В.” срещу решение № 15448 от 08.05.2025г. по адм. дело № 7694/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на ЧЗП срещу решение № Ц-16 от 30.06.2024г. на КЕВР, в частта му по т.19, с която по отношение на ЧЗП „Р. И. В.” се определят преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2024 г. В жалбата, в съдебна зала и в допълнителна писмена защита касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания за отмяна на оспореното решение на КЕВР, посочени в жалбата, с която е бил сезиран административния съд от ЧЗП. Твърди се, че КЕВР проявявал двоен стандарт и дискриминационен подход по отношение на различните производители досежно разходите, които признава в производството по определяне на преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, обстоятелство, неотчетено в първоинстанционния съдебен акт. Необосновано съдът не кредитирал и съобразил отговорите на поставените задачи от основното и допълнителното заключение на назначената и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Жалбоподателят счита, че в съдебното решение останали неизяснени причините, поради които колективният административен орган не приел и съобразил посочените от ЧЗП разходи за труд, неполучени компенсации за минали периоди и непокрити загуби, в която хипотеза би определил по-високи стойности и цени на преференциална цена на електрическа енергия и премията по чл. 33а от Закон за енергетиката, както и на еднокомпонентната цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на решение № Ц-16 от 30.06.2024г. на КЕВР, в частта му с което се определят преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа енергия на ЧЗП „Р. И. В.“, като преписката се върне на КЕВР за ново произнасяне, в което да определи и нови цени на електроенергия на ЧЗП. Претендират се направените разноски. Ответната страна – КЕВР, в съдебна зала и в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Изразява становище за подробно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото от страна на Административен съд София-град, правилно установена фактическа обстановка и мотивираност на атакувания акт чрез задълбочени и обосновани изводи. Твърди, че касационната жалба не съдържа ясно и систематизирано излагане на доводи по основанията за касационно обжалване на съдебен акт по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че жалбоподателят е преповторил неправилните си твърдения от първоинстанционното производство. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и прави възражение срещу поисканите разноски от касатора. Ответникът – Фонд „Сигурност на електроенергийната система" не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Атакуваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закон за енергетиката(ЗЕ). Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на ЧЗП „Р. И. В.“ срещу Решение № Ц-16/30.06.2024 г. на КЕВР, в частта му по т. 19, с което считано от 01.07.2024 г. КЕВР е утвърдила пределни цени на топлинната енергия и е определила преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, относими за ЧЗП. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЧЗП „Р. И. В.“ срещу точка 19 от Решение № Ц-16/30.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Осъдил е дружеството да заплати на КЕВР разноски в размер на 150 лева. Административният съд е установил, че ЧЗП „Р. И. В.“ е подал заявление с вх. № Е-14-59-2 от 01.04.2024 г. до КЕВР за утвърждаване на цени на топлинна енергия и преференциална цена на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, с което е предложило за утвърждаване от Комисията за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. цени на енергия, без ДДС както следва: 1. Преференциална цена на електрическата енергия от 299,18 лева на MWh; 2. Еднокомпонентната цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода – 63.70 лева на MWh и съответстващата на тези цени премия по чл. 33а от Закона за енергетиката. Във връзка с подадените заявления от дружествата от сектор "Топлоенергетика", за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия за регулаторния период 01.07.2024г.-30.06.2025г., със Заповед № 3-Е-83 от 02.04.2024г., изменена със заповед № 3-Е-89 от 03.04.2024 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши преглед на заявленията и приложенията към тях за съответствие с изискванията на НРЦТЕ и НРЦЕЕ, както и на допълнително представена информация във връзка с регулаторния преглед. Изготвен бил доклад № Е-Дк-696 от 30.05.2024 г. от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и дирекция "Правна" в КЕВР, приет от КЕВР с решение по Протокол № 160 от 04.06.2024 г. от проведено закрито заседание и публикуван на интернет страницата на Комисията. Със същото решение КЕВР е определила срок за представяне от заинтересованите страни на становища по доклада – до 15.00 ч. на 11.06.2024г., като за същата дата е насрочено открито заседание за разглеждане на доклада. На 11.06.2024г., от 16.00 часа се е провело и закрито заседание на КЕВР, на което е разгледан и предложен за утвърждаване проект на решение за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия за регулаторния период 01.07.2024г.-30.06.2025г. Проведено било и обществено обсъждане на 13.06.2024 г. на проекта за решение. На закрито заседание на КЕВР е прието Решение № Ц-16/30.06.2024 г., с което в частта му по т. 19 на ЧЗП „Р. И. В.“ са утвърдени: 1. Преференциална цена на електрическа енергия – 260, 48 лева/MWh; 2. Премия по чл. 33а от ЗЕ – 82, 78 лева /MWh; 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода – 72, 13 лева /MWh. Ценообразуващи елементи на цените по т. 1 и т. 3 са посочени както следва: Необходими годишни приходи – 1 910 хил. лева, в т. ч. - разходи в размер на 1 910 хил. лева, от които условно – постоянни – 634 хил. лева и променливи – 1 276 хил. лева; Регулаторна база на активите – 3 449 хил. лева; Количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство – 5 700 MWh. Не са приети възраженията и исканията на ЧЗП по отношение на 100 000 лева разход за заплати и осигуровки, както и да се включат неполучени компенсации или непокрити загуби от неточни прогнози в размер на 226 800 лева, поради липса на икономическа обосновка и доказателства в тази насока. По делото, по искане на жалбоподателя - ЧЗП е допусната, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, изготвена от вещо лице инженер, специалист в процесната област. Неговото заключение е прието от първоинстанционния съд в по-голямата си част, като обективно, логично и съответстващо на останалия доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че Решение № Ц-16/30.06.2024г. на КЕВР, в обжалваната му част, е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по ЗЕ и при спазване на изискването за форма. Счел е, че индивидуалният административен акт, в оспорената му част съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Приел е, че са спазени и административнопроизводствените правила при приемането на оспорения акт, без да се ограничава правото на заинтересованите лица да изразят своите становища, включително да представят доказателства. Според съда, административният орган е приложил правилно материалния закон при издаването на акта в обжалваната му част. За да извърши тази преценка, е съобразил относимите разпоредби по ЗЕ, НРЦТЕ, НРЦЕЕ, както и Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала”, приети с решение по протокол № 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР. Посочил е, че причина за приемането на процесното решение от КЕВР е в прогнозната цена на природния газ за новия регулаторен период, която е по-ниска с 18.32% от посочената от ЧЗП. Това било съобразено от Комисията и всъщност извършените корекции на ценообразуващите елементи относно цени на топлинна енергия и преференциална цена на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин от ЧЗП „Р. И. В.“ е само относно цената на природния газ за новия регулаторен период. Така КЕВР е определил и преференциалната цена на електрическа енергия, премията по чл. 33а от ЗЕ и еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода за ЧЗП. В съдебния акт е отчетено и обстоятелството, че в своето решение КЕВР се е водил от разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, според която цените на енергийните предприятия могат да възстановяват само икономически обоснованите разходи за дейността им. Съобразени били в решението на КЕВР и чл. 11, ал. 2, т. 13 и т. 14 от НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 2, т. 9 и т. 10 от НРЦТЕ, според които разпоредби за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от Комисията разходи не се включват всички други разходи, за които липсва технико-икономическа или друга обосновка и доказателства от енергийното предприятие и разходи, за които Комисията обосновано приеме, че не са в интерес на клиентите, или разходи, които не са необходими за изпълнение на лицензионната дейност. Този анализ съдебният състав е извършил предвид отказа на КЕВР да оцени и съобрази дадените с писмо от 11.06.2024г. на ЧЗП предложения към исканата цена за новия ценови период 100 000 лева разход за заплати и осигуровки, както и да се включат неполучени компенсации или непокрити загуби от неточни прогнози в размер на 226 800 лева. Съдът е установил още, че към писмото от 11.06.2024 г. на ЧЗП няма обосновка и не били приложени никакви доказателства относно направеното искане за включване в цената на 100 000 лева разход за заплати и осигуровки, както и неполучени компенсации или непокрити загуби от неточни прогнози в размер на 226 800 лева. Това е потвърдило и вещото лице в своето заключение. С такива мотиви съдебният състав на АССГ е отхвърлил жалбата на ЧЗП „Р. И. В.“ като неоснователна. Присъдил разноски съобразно изхода на спора. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд основателно е приел, че оспореното пред него решение е прието от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила за това. Обосновани са и изводите на съда по правилното приложение от КЕВР при издаване на оспореното Решение № Ц-16/30.06.2024г. на Закон за енергетиката и подзаконовите актове по приложението му - Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала“, приети с решение по протокол № 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се е ръководила от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. Правилно съдът е приел, че административният акт е издаден при спазване на принципа на чл. 24 от Закона за енергетиката за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Именно във връзка с тези правомощия следва да се приеме, че Комисията не е допуснала нарушение на принципите на чл. 6 и чл. 8 АПК. Правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената от енергийните дружества информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което Комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Представените от тези предприятия заявления и възражения нямат характер на доказателства, но такъв характер имат приложените към тези заявления и възражения документи и комисията е длъжна да ги обсъди, което в случая е сторено. Административният съд в съответствие с установената фактическа обстановка и предвид приложимите за казуса материално-правни норми е приел материалната законосъобразност на процесното решение на КЕВР, като е посочил, че в случая регулаторният орган е разгледал заявлението на касатора в доклад № Е-Дк-696 от 30.05.2024 г. на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” и дирекция „Правна” извършване на регулаторен преглед и утвърждаване на цени на топлинна енергия и определяне на цени и премии за електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на дружества от сектор „Топлоенергетика“, като е провела и открито заседание за разглеждане на Доклада и обществено обсъждане на проект на решение за утвърждаване на пределни цени на топлинната енергия и определяне на преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, считано от 01.07.2024г. Неоснователно остава оплакването в касационната жалба и писмените бележки, че КЕВР прилага двоен стандарт към отделните заявители при определяне цените на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство, сред които и ЧЗП. Видно от изложеното в първоинстанционното решение е, че при постановяване на своето решение в рамките на административното производство, предложената от ЧЗП сума на разходите за заплати и възнаграждения - 111 хиляди лева и още 19 хиляди лева са признати и включени в ценообразуването, без корекция от Комисията. Основният спорен въпрос, на който се акцентира и пред касационната инстанция, е свързан с непризнаването от КЕВР на дадените с писмо от ЧЗП от 11.06.2024г. предложения към исканата цена за новия ценови период да се включат и 100 000 лева разход за заплати и осигуровки, както и неполучени компенсации или непокрити загуби от неточни прогнози в размер на 226 800 лева. Това предложение ЧЗП е направило във връзка с дадени му указания от КЕВР от проведеното на 11.06.2024 г. открито заседание на Комисията да назначи търговец на електрическа енергия на 24 часов режим. Именно и по тези въпроси са част от отговорите по назначената и приета от първата инстанция СТЕ. Няма как обаче съдът, както и правилно е подходил, да съобрази заключението в тази му част, където вещото лице отговаря на въпрос, свързан с размера на непризнатите разходи за възнаграждение на специалист “търговец на електрическа енергия на 24 часов режим на годишна база при определяне на преференциална цена на електрическата енергия и следващия му се такъв - каква би била преференциална цена на МВтч електрическата енергия, ако КЕВР би признала тези разходи за възнаграждение на специалист. Няма пречка тези разходи да бъдат включени от КЕВР във формулата за определяне на цени на топлинна енергия и преференциална цена на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин както иска и ЧЗП, но само и единствено ако имаха икономическа обоснованост и доказаност. А това не е сторено в производството пред КЕВР от заявителя - ЧЗП „Р. И. В.“. Недопустимо е да се включат в определянето на тази цена разходите, свързани с размера на нереализираните приходи на годишна база от непризнаването на заявената от ЧЗП преференциална цена на МВтч електроенергия. Тези разходи отново се явяват в противоречие с чл. 11, ал. 2, т. 13 и т. 14 от НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 2, т. 9 и т. 10 от НРЦТЕ, изискващи по отношение на разходите да е налице технико-икономическа или друга обосновка и доказателства в тази насока. Вещото лице е отговорило и на този въпрос, но предвид цитираните разпоредби, правилно съдът е преценил, че тази сума е само хипотетична и недоказана. Като цяло въпросите поставени от ЧЗП към вещото лице са под условие, ако КЕВР бе признал тези разходи, каква би била одобрената от КЕВР цена на топлинна енергия и преференциална цена на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин от ЧЗП. За да бъдат приети и одобрени тези разходи, те следва да имат технико-икономическа или друга обосновка и доказателства за извършването им, а това не е било извършено от ЧЗП, затова правилно КЕВР не ги е включила във формулата за определяне на цени на топлинна енергия и преференциална цена на електрическа енергия. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно и следва да се остави без уважение. На ответника - КЕВР следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 70 евро за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение