Определение № 7776 от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Перник срещу Определение №916 от 29.05.2025 г. на Административен съд (АС) – Перник по адм. дело №184/2025 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на Община Перник срещу Решение рег. № N-62 от 25.03.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (ОПОС) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – Община Перник, счита определението за неправилно. Излага, че съдът неправилно е приел, че жалбата на Общината е просрочена. Съдът правилно е преценил, че Община Перник е получила обжалваното решение на 25.03.2025 г., както и правилно е определил срока за обжалване, който изтича на 08.04.2025 г., но неправилно е приел, че жалбата е подадена на 09.04.2025 г. Жалбата е подадена на 08.04.2025 г. в 15:17 ч., чрез лицензиран пощенски оператор – „Спиди“ АД. За подаването на жалбата на 08.04.2025 г. на Община Перник са издадени следните документи от „Спиди“ АД: Справка за проследяване на пратката от официалния сайт на куриерската фирма, удостоверение от куриера за приемане и предаване на пратката, както и оригинална товарителница (бележка за изпращане) с № 63056812814, издадена при подаването на пратката. След получаването на жалбата в ОПОС, служител се е подписал върху обратната разписка и същата е върната от „Спиди“ АД на Община Перник. Жалбата е получена от административния орган на 09.04.2025 г., но според Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и константната практика, меродавно е подаването, а не получаването й. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението си, съдът е посочил, че делото е образувано по жалба на Община Перник срещу Решение N-62 от 25.03.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС. С Разпореждане № 665 от 16.04.2025 г. е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя, че следва в седмодневен срок от получаване на съобщението, да внесе държавна такса в размер на 1 700,00 лв. и да ангажира доказателства за датата на депозиране на жалбата пред административния орган, като го е предупредил за правните последици, в случай че нередовностите не бъдат отстранени. В изпълнение указанията на съда, с молба от 24.04.2025 г., Община Перник е представила платежно нареждане удостоверяващо внесена държавна такса. С последваща молба от 28.04.2025 г. е представена самата жалба, видно от която същата е с вх. № Ж-64 от 09.04.2025 г. С Разпореждане № 715 от 28.04.2025 г. съдът е задължил административния орган да представи доказателства кога и по какъв начин жалба на Община Перник е постъпила при него. С Писмо, вх. № 1183 от 16.05.2025 г. ръководителят на УО на ОПОС е представил разпечатка от деловодната система, видно от която жалбата е депозирана на 09.04.2025 г. в 09:43 ч. От представената административна преписка, съдът е установил, че Решение № N-62 от 25.03.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС е отворено/връчено чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ИСУН) на 25.03.2025 г. (вторник – работен ден). Срокът, в който жалбоподателят е могъл валидно и надлежно да упражни правото си на обжалване, е изтекъл на 08.04.2025 г. (вторник – работен ден). Видно от регистрирането на жалбата, тя е подадена на 09.04.2025 г., след изтичане на законоустановения срок, в който обжалването пред съд е допустимо. В жалбата няма заявено искане за обявяване на нищожност. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок и е недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. В съответствие с чл. 22, ал. 3 Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициер, като към съобщението е прикачен съответният акт или в него се препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. С факта на изпращане на решението страната е имала достъп до индивидуалния административен акт, който я засяга, за да се осигури възможността й да организира защитата си. По делото е доказано, че обжалваното решение е изпратено на бенефициера чрез ИСУН на 25.03.2025 г. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече от деня следващ тази дата и е изтекъл на 08.04.2025 г. (вторник – присъствен ден). Въпреки дадената й възможност, в хода на първоинстанционното производство, от Община Перник не са представени доказателства, че жалбата й срещу административния акт, която е постъпила в административния орган на 09.04.2025 г., е била подадена в срок. Едва в хода на настоящото производство, към частната жалба са приложени доказателства, от които се установява, че жалбата на Община Перник срещу Решение № N-62 от 25.03.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС е била подадена в срок. Представено е Удостоверение, изх. № SES1694 от 03.06.2025 г. от „Спиди“ АД до Община Перник, с което последната е уведомена, че пратка с товарителница 63056812814 е със статус доставка на клиент. Пратката е изпратена на 08.04.2025 г. от Община Перник за доставка на 09.04.2025 г. На 09.04.2025 г. в 09:42 часа пратката е предадена на получателя. Представени са данни в табличен вид, от които е видно че на 08.04.2025 г. в 15:17 ч. пратката е приета от подател. На същата дата в 19:15 ч. е изпратена до офис в гр. Перник, а в 20:52 ч. е пристигнала в офис в гр. София. На 08.04.2025 г. в 20:55 часа е приета от куриер в гр. София, а на 09.04.2025 г. в 09:42 часа е доставена на клиент. Представена е извадка от предоставяна от „Спиди“ АД онлайн информация за товарителница 63056812814, в която е налична посочената в удостоверението информация. Представена е и товарителница 63056812814, за услуга 505 – стандарт 24 часа, с подател Община Перник и получател ОПОС, на един брой документи, от която се установява, че пратката е взета от куриер на 08.04.2025 г. При така установените по делото релевантни факти изводът на първоинстанционния съд за просрочие на оспорването, макар и правилен към момента на постановяване на определението, се явява несъответен на фактите по делото. С оглед на горното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд